ЗА НЕЯ
Тя е на 45 години, родена е в Пазарджик. Напуска страната през 1997 г. и учи и живее първоначално в Гърция, а след това в Нидерландия. Преподавател е по по новогръцки, старогръцки и латински езици. Завръща се окончателно в Пазарджик през 2021 г.
Работила е на много места, но страстта ѝ да усвоява нови знания не е спирала и за момент. Желанието ѝ да работи в полза на града е резултат от добре обмислено решение. Политиката е област, която не познава добре, чистосърдечно признава тя – но има много идеи, които биха станали реалност и с помощта на политиката.
Смята, че може да бъде полезна в следващия общински съвет и се кандидатира в листата на “Кауза за Пазарджик”, чийто кандидат за кмет е Иван Папазов. Десислава Георгиева е щастливо омъжена. Съдбата я лишава от възможността да има свои деца, но тя с радост се включва в различни благотворителни инициативи за подпомагане на различни проекти. Има домашни любимци, а тези дни едно от кученцата ѝ за първи път ще стане майка.
Заминах за Гърция …
През 1997 г., заедно с майка ми. Тук нещата бяха такива, че човек трудно намираше работа, а още по-трудно добре платена работа. Много хора от цялата страна решиха да изберат гурбета. Аз току що бях завършила средно образование и реших, че ще продължа да уча в Гърция. За да излезем от България тогава беше необходима виза. Висяли сме на дълги опашки пред Посолството, за да се случи това. Не стана от първия път, но когато човек много иска да постигне нещо, то се случва. Така след поредния опит ние вече държахме в ръцете си визите и още с влизането ни, в първия следграничен град, аз се разплаках. От вълнение, не можех да повярвам,че това се случва. Пристигнахме и се установихме. Попаднахме в красива и уредена страна, първите ни впечатления бяха прекрасни. Но трудностите не закасняха. За майка ми беше по – лесно да се намери работа, но за мен ученето си оставаше мечта. Първо трябваше да се науча да пиша и чета на гръцки. Когато започнах да свиквам с езика, намерих почасова работа и нещата започнаха да се подреждат. На 19 години аз трябваше да уча и да работя. Това беше първият урок в живота ми. Когато много искаш нещо всички обстоятелства работят в твоя полза. След време излязоха и законите за мигранти, които искат да живеят и да се развиват в Гърция.
Това беше и нашата възможност да отидем в друг град, да се запиша да уча гръцки езк, в по –добра школа. Заминахме за Атина, там имаше всичко. Там се записах в частна школа ,, Холаргос“ филиал към един от атинските университети, който беше създаден за хора като мен, които искат да се рзвиват и живеят в Гърция. Тази школа имаше договори с фирми, които предлагаха работа, заплащането не беше от най – доброто, но договор за работа ми беше нужен, за да остана и да пребивавам легално. Това, което ми направи впечатление беше колко добре са организирани нещата и какви възможности дават на хората. В тази школа посещавах и уроци по старогръцки език, паралелно започнах да се интересувам от православната религия и храмовете, а Гърция е богата на история. С времето и натрупаните знания, любовта към старогръцкия език нарастваше. В Атина се запознах с първия си съпруг, но не останахме дълго заедно. В живота на човек често се случват превратности…
Днес България е страната, която приема работници от чужбина, но никой не се интересува как тези хора да научат български, как да бъдат приобщени към нашата общност. Моята идея е да създадем тук център за обучение на чужденци, които идват да работят в страната, но първо да минават през Пазарджик за да бъдат обучени на четмо и писмо. Сред тях има и много образовани хора, които ако знаят езика биха се сдобили и с по-добре платена работа.
Оставаш шестнадесет години в Гърция и след това…
След Гърция имах възможността да замина за Нидерландия, живях, учих и работих там близо шест години. Там се запознах със сегашния ми съпруг, с когото сме вече заедно от дванадесет години. По същия начин се записах да изучавам нидерландски език, по програма на местния университет и частна школа за чужденци Taalhuis Amsterdam ( Езикова школа Амстердам). Градът в който живеех Тилбърг, е почти колкото Пазарджик по население, на два часа от Амстердам и няколко километра от Белгия. За кратко, през този период, живях и в Белгия. В Кралство Нидерландия, нещата са още по – развити. В „Таалхаус Амсердам“имаше дори часове за деца, които идват с родителите си да се установят в Ндерландия, на които се преподаваше паралелно и майчиният им език. Отново видях образователната системата (както в Гърция) да работи, дори още по -добре развита.
Това, което можем да вземем като опит от тях е улесненото обслужване на гражданите от администрацията. Хората са го измислили, дали по имейл или телефонно обаждане запазваш си час за разговор със съответния служител, обясняваш накратко. В деня на срещата отиваш, посреща те любезен служител, който говори поне английски, сядате и разговаряте цивилизовано. Определяте дата, на която отиваш и си получаваш пакета от документи, а ако не е нещо по – сложно ти изпращат имейл, в който се съдържа всичко.
Представете си една такава единна система и тук, особено за хората от малкия и средния бизнес, независимо дали става въпрос за града или за селата. Толкова много ще улесни всички и ще прекрати това кошмарно висене по гишета, разкарвания и връщания по етажите, безброй грешки, които изнервят всички страни.
Това беше вторият важен урок от моето пребиваване в чужбина. Когато системата е добре организирана, тя не ти губи времето. Не губи и своето.
Кога реши да се върнеш…
След 2021-ва г. в Европа, усещах, че искам да се върна в България, в Пазарджик. Така и направих, върнах се у дома. В България съм вече седем години със съпруга ми. Още щом се прибрах, исках да започна да се занимавам със сериозни неща. Записах магистърска програма в ПУ,, Паисий Хилендарски“ – балканист – филолог, с първи новогръцки език и втори сръбски език. Докато следвах в ПУ, попаднах на програма, която набираше студенти за Русия, които да изучават руски език. Кандидатствах, приехаме и заминах. Там учих в московския унверситет РУДН- Peoples Friendship University of Russia ( Московски университет Дружба на народите ). За съжаление не успях да продължа дълго, защото на следващата година избухна пандемията от коронавирус. Страста ми към езиците ме отведе и в СУ,, Климент Охритски“, там изучавах класически езици: старогръцки и латински. В момента съм преподавател по новогръцки, старогръцки и латински езици. Полиглот съм, освен езиците,които преподавам, говоря английски, нидерландски, сръбски и руски. Понеже съм активен човек и ми харесва да уча, в момента посещавам лекции по Теоллогия в Духовната Академия в Пловдив„ Св. Св. Кирил и Методий“ .
Била ли си в партия…
Станах член на ПП БСП, но усещах, че мястото ми не е там и преди известно време напуснах.
Изборите…
На тези местни избори, съм кандидат за общински съветник с номер 103, в листата на г-н Иван Папазов, издигнати сме от ПП „Земеделски съюз – Александър Стамболийски“ и сдружение „ Кауза за Пазарджик“ под номер 51. С г-н Папазов се познаваме от години, радвам се, че обстоятелствата се стекоха така, че имахме възможността да проведем срещи и разговори, в следствие на които установихме, че можем да работим заедно. Докато провеждахме тези срещи ми направи впечатлене, че много млади хора идваха и искаха да говорят с него. Той е съвременнен човек, с възможности, богат житейски и професионален опит, човек с добро сърце. На много хора е протегнал ръка и помагнал. Аз също работя с млади хора и се зарадвах от видяното. С някои хора от листата се запознах сега, други познавах от години.
Нашата кауза е:
- Качествено образование. Социални дейности. Култура. Спорт. Младежки парламент.
2. Здравеопазване. Подкрепа за младите семейства. Грижи за пенсионерите.
3.„ Smart city“ – екологична и иновативна община с развиващи се инфраструктури.
- Стимулиране на търгвията , местния бизнес, земеделие и производство.
5.Европейска политика и интеграция.
Това е само част от нашата програма. Поставяме реални цели и даваме най – доброто, на което сме способни.
Моята кауза и идеи:
Една от целите ми е да има университет в Пазарджик или филиал.
Имаме много добри училища, частни школи и образователни центрове, с които може да се водят преговори за съвместна работа. Идеята ми не е само за изучаване на езици, има много сектори, на които трябва да се обърне внимание. В последните години технлогиите и айти секторът доста се развиха. По време на пандемията навлезе и дистанционното обучение. Съпругът ми работи за американска фирма със седалище в София. Обученията се провеждат чрез онлай срещи, след това веднага започват да се прилага в системата и се работи по дадения проект. Т.е. обучение, което може да бъде от всяка част на света. Един такъв клон на такова висше учебно заведение ще се отрази много добре на нашия град. Колко млади хора учат и работят извън града. Защо ако може тук да се развият такива проекти да не се направят? За да останат младите , трябва да имат нормални условия за живот и развитие.
Това, за което разказвам, е абсолютно възможно да се направи в нашата община. Възможно е и трябва да работим, за да го постигнем. Надявам се това да стигне до повече хора. Знам че има и други като мен. Ако някой иска да сподели идеи и виждания, нека ми пише или да ме потърси в офиса на „Кауза за Пазарджик“ на бул.„ България“. Имам още много идеи, за всички тях ще ви разкажа в този месец. Следвайте ме във Фейсбук.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
[…] […]