Мнозинството от българите определя психичното си здраве в някаква степен като добро. Все пак следва да се има предвид, че доминират умерените отговори. При хората над 50 г. се наблюдава по-лоша от средната самооценка на психичното здраве. Това сочи проучване на „Тренд“ поръчано от евродепутатът Сергей Станишев, по темите за демографията, възможностите за професионална реализация, психично здраве и спорт. Цялото изседване – ТУК
Приблизително четири от всеки десет българи са изпитвали депресия или силна тревожност през последната година. Това е по-характерно от средното за жените, хората над 40 г., висшистите и живеещите в столицата. Мнозинството определя нивото на стрес, на което е изложено в ежедневието си, като високо до някаква степен. Това е по-често валидно за хората в активна работна възраст между 30 и 60 г., висшистите и живеещите в столицата.
Приблизително 9 на всеки 10 души в България никога не са посещавали психоаналитик/психиатър. Това е малко по-валидно за мъжете (93% от тях), отколкото за жените (89%). Във възрастовата група на хората между 18 и 29 г. делът остава под средния.
И тук, както и по отношение на репродуктивната профилактика, важен фактор е образованието – по-високо образованите са посещавали специалист по-често, а при хората с основно и по-ниско образование делът е пренебрежимо нисък.
Приблизително една трета от българите заявяват, че не биха потърсили професионална помощ от психоаналитик/психиатър, дори и при психично разположение. Това показва, че сред обществото все още стереотипите, свързани с този тип консултации, са разпространени, а психичното здраве остава подценено.
Мъжете с по-голяма категоричност биха отказали да потърсят помощ при нужда. Същото се отнася и за хората над 70 години.
Образованието е ключов фактор – две трети от висшистите биха потърсили професионална помощ при психично неразположение, докато при хората с основно образование делът е една четвърт.
