Българската православна църква почита днес църковния празник на преподобната Петка – Параскева Търновска, наричан от народа Петковден. Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-и век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
През 1238 г. цар Иван Асен Втори пренася мощите в Търново /днешно Велико Търново/, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания през 1641 г. мощите на светицата са положени в катедралата в румънския град Яш, където са и досега.
Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. Започва периодът на тежките годежи и сватби. От Петковден до Димитровден са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за мръсни и нечисти.
Според народните поверия ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна. По традиция на Петковден се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
