Коледни заговезни се нарича денят преди Коледните пости. 14 ноември е последния ден, в който може да се блажи – т.е. да се яде месо, яйца, млечни продукти. По българска традиция, в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник, пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.
На 14 ноември църквата почита и св. апостол Филип – един от дванадесетте апостола. Според Библията, след Христово разпъване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва Христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат, разпънати на кръст.
Докато събличали дрехите им, изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък.
Разпънали на кръст апостол Филип с главата надолу, Свети Вартоломей разпънали до стените на храм – а земята се разтресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи, помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартоломей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартоломей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето. След това Вартоломей покръстил всички, а три дни след това на мястото, където капела кръвта от Апостол Филип, пораснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светията се наслаждава на вечно блаженство.
