Дебютната си стихосбирка „Хералдика на чувствата“ представи в Пазарджик Александър Алексиев. Това се случи в деня на Света Екатерина, а по време на срещата стана ясно това, че в София книгата се е срещнала с публиката на Димитровден, а в Пловдив промоцията ще е в деня на Света Анна – 9 декември. „Не съм го направил умишлено. Така се случи.“ – разказа за съвпадението авторът. За мнозина той е единствено човекът, който направи гербове на десетки селища в нашата област, но това, което го отличава от останалите хералдици е неговата многостранно развита личност. Той е и един от най-запалените фенове на футболния „Хебър“ и създател на сайта им от 2004 г., както и на фен – страницата им във Фейсбук. Умее да свири на китара, обича да пътешества и никога не скучае.
Като ученик Александър се запалва по музиката, създава група „Респект“ и свири в нея на китара. Но не само, защото създава и текстове за песните на групата и част от тях ще видите между кориците на стихосбирката. Зад гърба му са около тридесет концерта, а връстниците му сигурно все още пазят топли спомени от онова време. Александър Алексиев е и пътешественик, той обича движението и срещите с нови места и хора. Именно тази екстровертност го прави така мащабен в проектите и реализациите им. От няколко години той е председател на националното Хералдическо дружество и именно от там се ражда и идеята за заглавието на стихосбирката.
Както самият Алексиев пише в предговора:“ Нейното начало е от преди 30 години, през 1992 година, откогато са и първите ми стъпки в писането на стихотворения. След неуспешни опити да събера свои поетични текстове през 2002-ра и 2012-а стигнах до 2023-а година, когато вече дойде дългоочакваният момент да събера най-доброто от тези три десетилетия. След събраните в тетрадки стихотворения дойде момент, в който писането се случваше на мобилния телефон с цел удобство и практичност. Така се родиха съответно „хартиените“ цикли „Сълзи в дъжда“, „Изгубен в дъжда“ и „Нови страници в дъжда“, след това и най-актуалният „Електронни стихове“.
„Това е невероятен момент и за мен като приятел, когато прочетох стиховете първото нещо, което си помислих е, че стиховете събирани в продължение на 30 години са също като него самия.“ – каза по време на представянето Илия Михайлов. „Аз бях в Кино Влайкова в София, където беше първото му представяне и това, което мисля е, че те са откровено истински и докосващи са стиховете, в тях откриваме болка, надежда и любов като спомена за шепа сняг, когото искаме да запазим за по-дълго време.“ – заявява Михайлов и добавя: „Ти си един мечтател, тук се сещам за Джон Ленън и смятам, че ти си поредният мечтател, когото обичам и уважавам.“
По време на представянето на стихосбирката в столицата Алексиев се самоопределя като: „фен, турист, пътешественик, изследовател, съпруг, баща и приятел.“ Той сподели пред почитателите си в голямата зала на Младежкия дом, че цялата книга се ражда в резултат на едно пътуване, на една гара и една раздяла.
Корицата е от художника Ненко Атанасов, с когото са заедно в Хералдическото национално дружество, тя е направена след като Александър решава да покаже на своите приятели стиховете с тридесетгодишния отрязък от живота си. На корицата виждаме стилизирани щитове, които са „хералдически емотикони“. Заглавието пък е по предизвикателство отправено от шефа на издателството Георги Гавраилов, който подхвърлил, че името на стихосбирката трябва да отразява авторовата същност.
„Oсновната фигура в личния ми герб е кентавърът, а девизът ми е „Сила чрез знание“. Това е и моето верую през годините. Но да се върнем на цветовете. В хералдиката има два метала – златно (жълто) и сребърно (бяло) – и пет цвята. Първоначално са се използвали само четири цвята – червен, син, черен и бял, но след това се появяват и допълнителните цветове: зелен, жълт и пурпурен. Какво правят тези цветове в една стихосбирка? Маркират различни периоди от моя живот през тези 30 години. Те имат и
своите нюанси и така, освен че ще прочетете моите текстове, ще научите и нещо от хералдиката. Зеленото е моят цвят. Той присъства и на герба ми, където символизира междинното състояние между старо и ново, между смърт и живот и изразява безсмъртието, възраждането, надеждата.“ – казва Александър Алексиев.
Всеки
Всяко начало е край,
всеки ад има си рай.
Всяка среща завършва с раздяла,
всяка черна тъга е и бяла.
Всеки враг е приятел,
всеки сноб е мечтател.
Всяко лошо добро е,
всяко чуждо е свое.
Всеки смях е и плач,
всяко утро идва от здрач.
Всяка нощ започва с ден,
всеки бодър е малко уморен
1995 г.
Каква бе музикалната изненада от Димитър Стоименов, близък приятел на Александър Алексиев, вижте от 27 минута във видеото.
Ако желаете да си купите книгата „Хералдика на чувствата“ – ТУК
Няма коментари!
Все още няма коментари.