Точно в 9 часа тази сутрин започна празничната Златоустова литургия посветена на Богоявление или казано по друг начин Йордановден, в катедралния храм на Пазарджик – „Успение Богородично“, в Божия дом се събраха над сто души от града, както и почти всички желаещи да участват в ритуала за спасението на Светия кръст.
След края на литургията литийно шествие предвождано от архирейския наместник свещеноиконом Боян Кочев и градските първенци, заедно с кмета Петър Куленски, областният управител Валентина Кайтазова и народният представител Стефан Мирев, се отправи към коритото на река Марица, по бул „България“. Целият район бе отцепен от полиция, по време на преминаването на шествието.
Половин час преди уреченото време край брага на Марица се бяха събрали първите желаещи да видят кой ще хване кръста в днешния празник Богоявление. Хора на всякаква възраст нетърпеливо се озъртаха за да видят идва ли литийното шествие.
Лично архирейският наместник в съслужие с други свещеници извърши и тържествения водосвет на брега на реката, а след това метна в нея и кръста.
Щастието да го извади от там тази година се падна на 16- годишният Кристиян Пашов, ученик от гимназията по Механотехника в Пазарджик.
Той сподели, че участва в ритуала от доста време, но за първи път успява да улови кръста.
По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съграждани. Смята се още, че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав. Температурите в днешния празник бяха по-скоро пролетни, а от лютата зима нямаше и помен. Въпреки това се изискваше доста смелост да се намокриш до кости, но статистиката сочи, че нито един от смелчаците скочили в реката за кръста не се е разболявал в резултат на това.
Йордановден е един от най-големите християнски празници. Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се „Мръсни дни“, Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сармички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
Имен ден имат: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици – защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същия ритуал се нарича хаскане по възгласа „ха-а-с-с-а“, с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан.
От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара. В Калоферско и днес на празника мъже танцуват танци в ледените води.
