На снимката: Откриването на паметника на Васил Петлешков в Градската градина.
На 1 януари 1845 г. в Брацигово е роден Васил Петлешков, забележителна личност от българското Възраждане и герой от Априлското въстание в Брацигово.
Петлешков е роден на 1 януари (14 по стар стил), Васильовден, 1845 година в Брацигово, тогава в Османската империя. По стар обичай, ако детето се роди на ден на светия – приема името му. Това е и причината момчето да бъде наречено така. Родът му е от Костурско, като баща му Найден Велчев е от село Орешец. Баща му умира, когато Васил е на 4 години и майка му Екатерина се омъжва повторно за Ангел Петлешков (около 1810 – 1882), дългогодишен кмет на Брацигово, по произход от костурското село Слимница.
Той е доста заможен и неговата воля е да изучи Васил и той да го замести в търговските му работи, тъй като няма друга мъжка рожба. През 1873 година Петлешков завършва в Цариград „стодневни“ курсове за аптекар. Под негово ръководство през 1874 година е създадено читалище „Тръндафил“, на което той е председател. Това че се занимава се с търговия, не пречи на младия мъж да бъде същевременно е активен участник в обществения живот на града.
Васил се жени за Елена Боянина, дъщеря на видния майстор строител Иван Боянин, също наследник на костурски българи. Тя умира покосена от болест, а малко по-късно Васил се жени повторно, за Мария от Клисура. Тя е учителка и заедно с друга учителка от Класното училище – Ана Гиздова създава в града женското дружество „Надежда“. Мария споделя революционните възгледи на съпруга си и става негов деен помощник.
В началото на 1876 година в Брацигово идва Георги Бенковски, който отсновава местният Революционен комитет за подготовката на бъдещо въстание. Огненият характер на Петлешков силно впечатлява водачът на Хвърковатата чета и той го посочва за председател.
Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, но той веднага се връща в Брацигово, за да организира въстанието там и в околните села.
Петлешков се предава доброволно на турците след разгрома на въстанието, той е имал възможност да се укрие, но е ясно, че ако това се случи цялото село ще бъде унищожено.
Попаднал в ръцете на турските управници той е жестоко е измъчван, като е разпитван и горен между три огъня. Издъхва в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив. Негови са думите с които остава в историята: „Сам съм, други няма! Аз водих, аз ръководих! Други не търсете!“.
