НачалоКултураПървите кокичета вече цъфнаха в Бошуля, вижте легендата за бялото цвете

Първите кокичета вече цъфнаха в Бошуля, вижте легендата за бялото цвете

Наричат ги предвестници на пролетта, макар тя да е все още доста далече. Но първите кокичета вече са факт в Бошуля, независимо от ниските температури през нощта и през деня през изминалата седмица. Белите цветя греят на фона на празните градински лехи и радват стопаните си.

Кокичетата са разпространени предимно в умерения климатичен пояс, където има снежна и студена зима. Те са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка. Техните листа са ципести, нежно зелени, с успоредна нерватура (жилкуване) и не притежават дръжка. Тези растения цъфтят в снежно бели, малки цветове, издаващи нежен и много приятен аромат. Притежават 6 венчелистчета, но само външните 3 са обособени. Между тях се намират още венчелистчета, които обаче са срастнали. В средата им се намират тичинките и плодника.

От стръковете на блатното кокиче (Leucojum aestivum) се извлича лекарственото вещество galantamin за производството на българското лекарство Nivalin (в миналото за тази цел е ползвана луковицата на Galanthus Nivalis), използвано в миналото за лечение на детски паралич, и намиращо приложение в съвременната медицина за лечение на Алцхаймер.

ЛЕГЕНДАТА

17кокиче1

Легенда разказва, как когато Господ завършил своето Творение, когато трева, дървета, растения и цветя се показали в най-великолепни цветове, тогава най-накрая създал снега. Но него оставил без цвят. Своят цвят трябвало снегът сам да си го избере. Тогава снегът отишъл при тревата, лилията, теменужката, розата и слънчогледа и помолил всекиго от тях: „Дай ми нещо от твоя цвят!”. Обаче никой не искал да чуе молбата му. Те дори се изсмели на странната му идея. Тъжен седнал снегът на пътя и се завайкал: „ Ако никой не ми даде от цвета си, ще остана невидим  като вятъра, който никой не забелязва. И ще бъда също толкова необичан, колкото и той.” 
Снегът си мислел,че никой не слуша неговите думи. До него, обаче едно малко незабележимо кокиче, което било израснало от пръстта, го чуло. И то го заговорило: „Ако ти харесва моето скромно палтенце, можеш с удоволствие да го вземеш.” Благодарен, взел го снегът и оттогава е бял. 
СВЪРЗАНИ СТАТИИ

Оставете коментар

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете името си

- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -

Най-популярни