Днес да почерпят всички, които носят имената: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Таню
Църквата отбелязва празника на св. Атанасий Велики, архиепископ на град Александрия, водил яростна борба срещу арианската ерес. Името Атанас означава “безсмъртен” и е с гръцки произход. Свети Атанасий е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование, но изучавал усърдно Свещеното писание. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър. Св. Атанасий Александрийски участва в Първия вселенски събор в 325 година и е един от отците на Църквата, проявили се тогава като ревностни защитници на християнското учение. Най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог Отец. Благодарение и на Атанасий, Арий бил отлъчен от църквата. Съборът не само осъжда учението на Арий, но и изработва вероизповедна формула, която, допълнена на Втория вселенски събор, свикан в 381 година, остава в употреба и до днес, известна под името „Никеоцариградски символ на вярата“. Целият живот на Св. Атанасий Александрийски преминава в борба с арианството, защото още много години след събора то смущава живота на Църквата, особено на Изток. През 328 година той е избран за архиепископ на Александрия. Макар и изпращан в изгнание на няколко пъти, той остава архиепископ на града цели четиридесет и пет години – до смъртта си на 2 май 373 година.
Според народните вярвания, когато светците поделяли помежду си света, на св. Атанас се паднали зимните студове и снегове. Затова той е приет за повелител на зимата. Народът нарича Атанасовден още „среди зима“, тъй като според поверието от този ден зимата си отива, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!”. Рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве. В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас „забожда главата си в земята” и така я затопля и подготвя за оран. В пиринския край вярват, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. За да не разсърдят болестите, на този празник жените не подхващат никаква домашна работа. Според това какво е времето на Атанасовден се извършвали гадания дали ще е плодородна годината – имало ли много сняг, се очаквал голям берекет.
