Храмов празник има днес черквата „Свети Атанасий“ в брациговското село Розово. Жителите на това, сгушено в подножията на Родопа планина, населено място тачат своите религиозни традиции. Храмът издига снагата си през далечната 1861 г. Хората тук са съхранили българския дух и ревностно тачат родния си край.
История
Създадено в северните склонове на Западните Родопи, селото има интересна история. Основано е в края на XVII или в началото на XVIII век, първите жители на селото се преместили в него от старото селище Преврен, което се намира на пътя между Брацигово и Пещера. След набези на кърджалийски орди, това селище било изгорено, а оцелелите от него – предимно занаятчии и земеделци потърсили по-сигурен пристан за своите семейства. Според предание на местни хора, в м. „Пирийца“, на запад от днешното село е имало и друго старо селище. В землището на Розово се намират средновековните крепости: Геркинско, Киевско, Стоилско, Юрушко, Тъмрашко и Градишко калета. В много от тях по време на археологически разкопки са намирани керамика, монети и други предмети, които се намират в Пловдивския археологически музей. Има запазени римски пътища и мост. Селото е важен възел от пътя от Филипополис (Повдив) към Никополис ад Нестум и Беломорието.
Новите жители
В края на XVIII в. Розово идват нови заселници от Костурско и Неврокопско – Македония. Това се случва през 1791 г. като те първо се установяват за кратко в Батак, след това над 10 семейства се преселват в Брацигово, петнадесетина в Пещера. По това веме името на селото е Чанакчиево. Повечето от местните хора са се занимавали по това вре със земеделие, скотовъдство и добиване на дървени въглища. Занаятите също така са били познати на старите жители. По-късно, към средата на XIX век, в Чанакчиево се започва отглеждането на гюл. В периода от 1861 до 1865 година се открива и училището. По инициатива на местният учител Ангел Петров Величков и други розовци през октомври 1911 година се създава местното читалище „Просвета“.
Априлското въстание
В Розово са живели и турски семейства, те се занивали предимно със земеделие, но наличието им стряскало местното население и това е единственото село, което не е участвало активно в одготовката и във въстанието през 1876 г. Но тук се укриват много от бегълците от Батак и Брацигово, след потушаването на въстанието.
След Освобождението
Младежи и мъже от селото вземат участие във всички войни, които България води след Освобождението си от османско владичество. Паметник на загиналите в Сръбсо – българската, Балкансата, Междусъюзничеката, Първата и Втората световни войни има в центъра на Розово.
По време на социализма
На снимката: Оцеляла табела от времето на социализма.
Селото е едно от най-големите в региона по време на социализма, то разполага с всички големи административни сгради – кметство, училище, детска радина, магазини. Жителите му тогава са над 1600 души.
След промените през 1989 г.
Както във всички населени места в страната, така и тук населението намалява драстично поради липса на поминък. Затварянето на предприятията в община Брацигово води към миграция на младите хора. Голяма част от тях се установяват в Пловдив, Пазарджик, София, Пещера и Брацигово. Не малко са и тези, които са потърсили препитание в чужбина.
Природата
Климатът тук е преходно-континентален. Средногодишната температура се движи от 10 до 18 градуса. Пролетта е къса и прохладна. Лятото е топло и приятно. Зимата е мека. Природните условия, умерената надморска височина 650-700 метра са благоприятни за производство на зеленчукови култури и плодове. В момента в Розово се отглеждат ягоди. В перспектива се очаква възраждане на розопроизводството. Правят се първи стъпки за възтановяване на розовите градини. Местоположението на с. Розово, далеч от големите екологични замърсители, планинския въздух и мекият климат определят селището като екологически чисто. Това обстоятелство се допълва от доброто благоустроствено състояние на улиците. Почти всички основни улици имат канализация за отвеждане на повърхностните отпадни води. Природните и климатични условия определят селището с функция за обитаване и отдих. В регулационните граници значителна част от парцелите са застроени с вилни сгради.
Розовски вриз
На снимката „Празник на картофа“ в Равногор: Местната певческа група към читалището често гостува на фестивали не само в областа, но и в страната.
На 7 км от село Розово се намира местността Розовски вриз. Нарича се така, поради факта, че там се събират много води, които с подземни тунели се отвеждат до микроязовир над селото, наричан от местните Гювеча, поради специфичната си форма. Това е предпочитано място за отдих от много туристи през зимата и лятото, поради кристално чистите въздух и вода и девствената природа. Температурата на водата в района целогодишно е 10 градуса. През пследните години възстановяването на ягодовите ниви създава и Празник на розовската ягода. Той се провежда през месец юли и набира все по-голяма популярност.
Туризъм
С. Розово е отлична отправна точка за много туристически маршрути. От тук се тръгва към курортно селище Атолука, окет отстои на около три часа път през м. „Гарваница“, а по същия маршрут може да се стигне и до Равногор. Има пешеходни маршрути към Брацигово, Пещера и Батак.
