Наградата за поезия на името на големия пазарджишки поет Теодор Траянов ще бъде връчена утре, в 16.30 ч. в ХГ „Станислав Доспевски“.
Журито вече е определило носителя, като за конкурса са постъпили над двадесет стихосбирки на националноизвестни творци. Освен грамота и плакет, от Община Пазарджик са приготвили и парична награда, която е в размер на 2000 лв. Наградата се връчва веднъж на три години. Предишната носителка е Елена Алекова, за романа ѝ в стихове – „Милена“. Предстои да разберем кои са двамата поети, които ще си поделят наградата тази година.
Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка. Баща му Васил Тодоров Траянов е роден в Скопие, по произход от Кожле, а майка му Елена Лютова е родена в град Велес. Брат му Асен (1885 – 1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899). Следва във Физико-математическия факултет на СУ“Св. Климент Охридски“ (1899 – 1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901 – 1908). Дипломира се, като архитект. Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев. Работи като дипломат във Виена и Вроцлав. Отзован е през 1923 г. от правителството на Александър Цанков. Отдава се на литературна дейност и учителстване в София. През 1931 г. става първият председател на новоучредения Съюз по шахмат в България. През 1936 г. завършва наравно партията си с Александър Алехин, който гостува в България. През целия си съзнателен живот пише поезия и сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“. „Звено“, „Народ и армия“, „Везни“, „Парнас“, „Хиперион“, „Модерно изкуство“, на алманаха „Южни цветове“, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, „Мисъл“, „Заря“, „Литературен глас“, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участвува в литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Ив. Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922-1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“. Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Й. Г. Фихте, Г. В. Хегел, Е. Хусерл, Фр. Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Р. М. Рилке, А. Шницлер, X. фон Хофманстал, С. Георге, X. Бар и др. Включва се във виенския култ. живот – негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от О. Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914). Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около сп. „Хиперион“) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Ив. Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература. Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в „историческата съдба“, „националния мит“ и „националния гений“ („Пантеон“). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – „мъртвата царкиня“, да проследи подсъзнателния и´ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Конструктивно-комбинативен, стихът на Траянов в повечето случаи не постига съответно на мащабния му поетически замисъл визуално-музикално внушение и често звучи пресилено патетично и реторично. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в бълг. съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на „освободения“ европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството. Въплъщение на житейското и творческото му кредо – победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ – поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български „прокълнати“ поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на П.П. Славейков. Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“. Превежда драмите „Ричард III“ от У. Шекспир, „Фиеско“ от Фр. Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от X. фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. А
даптира на български език произведения за деца.
Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.
Теодор Траянов умира през 1945 г.
