Кметовете на Ветрен дол – Георги Янев и Паталеница – Стоил Фърцов, както и общинският съветник Ангел Василев подкрепиха днес с присъствието си пресконференция на на тема : „Опазване на най-голямото светилище на бог Асклепий в землището на с. Паталеница ,опазване на културно-историческото наследство в землищата на селата Ветрен дол и Паталеница, опазване на животинското и растително разнообразие в землищата на селата Ветрен дол и Паталеница, целящи обявяването на Защитена местност по смисъла на ЗЗТ ,обявяване на селата и местностите по рида Къркария в зона за екологичен,здравен и културен туризъм“.
Тя бе организирана от Сдружение „Къркария“, а с изказвания за значимостта на обекта се включиха проф. Валерия Фол- Доктор на историческите науки, траколог,професор в УниБИТ, бивш ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство, гл. ас. д-р Николай Коджабашев -преподавател зоология ,опазване на фауната и опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие в Лесотехнически университет, доцент Теодора Теофилова-еколог, специалист по опазване на екосистемите и компетентен професионалист по кинология, Красимира Лука-археолог, председател на Българското археологическо сдружение, Георги Янев-кмет на село Ветрен дол, Росен Христов-член на управителния съвет на Сдружение Къркърия и Доктор Димчо Радев-реставратор.
От изказването на Росен Христов стана ясно, че върпеки големия обществен интерес фирма „Терра вижън“, зад която стои семейство Рачеви от Септември не е изтеглила своето инвестиционно намерение по отношение на хълма Голак, където се иска разрешение за добив на инертни материали. „Не можеш да пишеш, че нямаш нищо общо с фирмата и това да е основание да повярваме, че те наистина са се отказали от желанието си да печелят пари на гърба на общината. Реален собственик на фирмата е друг човек, но е ясно защо той е поел отговорността а кандидатства, защото фирмата му се занимава с такива дейности и не всяка фирма може да добива инертни материали.“ – е мнението и на жители на Ветрен дол. Според българското законодателство нместното население не е наясно какви са археологическите обекти на територията на землището му. Чрез пресконференцията ще се иска и промяна в законодателството, като вече е изготвена петиция, която изисква двата държавни регистъра на паметници на културата и археологическата карта да бъде открити за хората. Целта е местното население да опазва и развива само паметниците на културата, какъвто е случаят със светилището на Асклепий.
„Забранено е местното население да знае къде се намират тези обекти, още през 1938 г. обектът е бил разкопан от иманяри, когато го проучва и Цончев. Грешка е да се крият местонахожденията на тези обекти, защото иманярите без друго знаят за тях, днес в България расте ново поколение, което иска да има споделена отговорност при управлението на историческите обекти, населението трябва да знае какво има на собствената си територия. От тази гледна точка иманярството не само ще престане, но и ще се завърти в друга посока. Въпреки че сме писали искане да ни се предостави информация за точното местонахождение на обекта – светилище на Асклепий, не сме получили нито от РИМ – Пазарджик нито от ИМ – Септември сме получили отговор.“ – заяви Красимира Лука.
Проф. Валерия Фол каза, че е тук заради светилището на Асклепий, „за наше щастие това е най-голямото извънселищно светилище от римския период, едно светилище, което е построено в район, в който е почитан тракийския Зимотренд, едно светилище не е само сграда, към него има и инфраструктура – свещен път, сгради за жреците, сгради, в които спят и се хранят болните потърсили лек и защита. Такива светилища са били строени в специално избран район – с минерална вода и прекрасна природа. Светилищетето е неразривно свързано с природата, когато е функционирало, районът е благоденствал, защото посетителите са допринасяли за благоденствието – сега му казваме СПА и селски туризъм, но още в древността то е посещавано от ръководителите на Астика и Селестика, те са били нещо като областните управители днес , то е било толкова известно, че в Рим са намерени благодарствени надписи, не само да го съхраним, то не е цялостно изследвано, нищо друго не е проучвано. Трябва да се допроучи, консервира, реставрира, сега хората почистиха пътя до светилището и сложиха и табели, но трябва да се обърне внимание на природата. Почитани са и други богове в този район- Хигия, здравоносна богиня и тракийският конник, тук са открити две плочи на тракийския конник с лира, което говори за сливането на култа с бог Аполон. Трябва да знаем, че няма по-голямо открито светилище от това. Като студентка, аз съм учила за това светилище, това не е достояние на хората. Когато чух, че искат да се превърне в кариера – побеснях в буквалния смисъл, още в древността, то е носило изключително богатство и е било важно за древния свят. В момента в пловдивския музей има изложба – там може да се види. Ние можем да го превърнем в културен, селски и всякакъв туризъм. Има стратегия по туризма, но нека Паталеница и Ветрен дол да изпълнят тази стратегия.“
Според реставратора Димчо Радев, „тракийската древност е духовната част от материалната култура на това светилище, аз работя дълго време с германци и тези хора проявяват към това да се превърне образователен и възпитателен център. Не можем да го превърнем в донор на камъняк. Има европейска конвенция за опазване на наследтвото ни, абсурдно е днес когато имаме тези възможности за евросредства за консервация да стигаме до това.“
Преподавателят Николай Коджабашев, поясни, че землищата на двете села, както и прилежащите им реки са били проучвани в продължение на повече от една година и на 25 март е подадено заявление да се кандидатства тази територия да се превърне в защитена местност. „Организирах екип и през цялата година 2023 г. се проучи флората и фауната в околните гори, като се задълбочихме и обхванахме двете дерета около самия хълм – към Паталеница и Ветрен дол, манастирските гори. Проучваме и уникална река , меко казано унищожена от безотговорно отношение – Елидере, или Чепинска. Видове защитени в европейски и национален мащаб са открити по времето на това проучване. Искаме по площ голяма територия, защото имаме взаимовръзки на откделните видове. Там има сухоземни костенурки, лалугери, шарен пор, орел, и др. птици. Втората причина е, че това е дъното на Горно-Тракийската низина с микроклимат водещ до развитието на фауната и флората специфични за района. Минералните извори също са съхранили животински съобщества нехарактерни за този район, който е резултат от разлом от Бяло море, който сече Родопите и стига през Елидере до тук. Като ги комбинираме се получава микроклимат, който са познавали и в древността Човешката лакомия е довела до унищожаване, което може да е необратимо. Не по-малко значима е втората територия от Чепинска река от Велинград до Ветрен дол. Предложението е да се осигурят на населението екопътеки и маршрути – да се поставят табели и децата да могат да видят птици, животни и растения. Животните, които защитаваме изискват голяма територия. Тук живеят рис, диви котки, вълци, мечки, районът получавайки защитен статут, ще получи планове за управление на пакет от проекти, с които селата ще си гарантират бъдещи доходи.“
За да видите цялата пресконференция последвайте линка https://www.bta.bg/bg/pressclub/archive/19729
