Пазарджишкият виртуоз на пианото Емануил Иванов ще участва като солист в концерт със Софийската филхармония на 27 юни. Диригент на концерта ще бъде Емил Табаков, а Концерт за пиано, мъжки хор и оркестър на Феручо Бузони ще бъде основното произведение в програмата. Поводът за това е стогодишнината от смъртта на Бузони, а произведението му е изключително трудно за изпълнение и това е основното предизвикателство към Емануил Иванов. Концертът на Бузони е мащабно произведение. Представя се рядко, не само у нас, но и по световните сцени. И както споделя Емануил :“Ввинаги съм мечтал да го изсвиря! Ето че мечтата се материализира. Музика, която се простира от космичното до безумното.“
„Всичко започна от първите ми контакти с класическата музика, в частност тази за симфоничен оркестър, бях на 3-4 годишна възраст. Тъй като съм по природа любопитен, начинът, по който звучи тази музика веднага ме заинтригува – исках да бъда част от нея, да създавам тези звуци, да ги преживея. Та така и до днес. Пътят ми ме доведе до Великобритания, където живея вече почти 6 години. И обратно на мечтите, по-конкретно на тяхното реализиране – то се състои само когато човек не си позволява да се отпуска, да си почива. Непрестанна работа. И малко лудост. Понякога много лудост.“ – разказва в едно от интервютата си талантливият пазарджиклия.
Нашият виртуоз Емануил Иванов с престижна награда от „Феручо Бузони“
Именно тук започва неговия път към световните сцени. Той е роден в Пазарджик. Завършва езиковата гимназия „Б.Брехт“. Учи в кралската консерватория в Бирмингам, Англия. На 20 годишна възраст печели престижния конкурс ,,Феручо Бизони” през 2019 и дебютира на 22 на Миланската скала ,,Ла скала”. На 10 март 2022 гостува в Софийската филхармония. Симфоничната музика и Густав Малер оказват голямо влияние в детството му. Изнася редица солови концерти в България, Франция, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Полша и Обединеното кралство. Обучението му за пианист започва при Галина Даскалова в читалище ,,Виделина”. Той е студент на Паскал Немировски и Антъни Хюит в Кралската консерватория в Бирмингам. Съвсем скоро ще продължи обучението си в Лондон.
Виртуозът Емануил Иванов с концерт в „Маестро Георги Атанасов“
През март той пристигна в България за серия ангажименти в Русе и София. С два концерта Емануил гостува на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ – клавирен рецитал на 19 март и предстояща изява на 29 март със Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на маестро Георги Димитров. Той ще солира в Концерт за пиано и оркестър №1 от Сергей Прокофиев, а програмата ще бъдат включени още Адажио из балета „Спартак“ от Арам Хачатурян и Симфония №9 от Дмитрий Шостакович.
След това младият артист проведе майсторски клас в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София от 2 до 5 април. Той го откри ден преди това с рецитал в Концертната зала на учебното заведение. Поканата идва от сдружението „Василенко Арт“ като част от образователния проект „Клавирно майсторство и перспективи“, този проект е финансиран от Национален Фонд Култура.
Лауреат е на награди от конкурсите “Скрябин-Рахманинов”, “Лист-Барток”, “Млади виртуози”, “Дину Липати” и др. През 2019 г. става лауреат на Втора награда от конкурса “Казагранде” (Терни, Италия), а няколко месеца по-късно завоюва Първа награда на конкурса “Феручо Бузони” (Болцано, Италия). Участвал е в майсторски класове на Людмил Ангелов, Евгени Божанов, Дмитрий Башкиров, Владимир Овчинников, Мишел Беров, Дмитрий Алексеев, Анджей Яшински, Павел Егоров др.
През март 2017 г. дебютира на сцената на зала “България” в София като солист на Симфоничният оркестър на “Класик Фм” Радио под диригентството Григор Паликаров. Свирил е също и със оркестър “Хайдн” на Болцано и Тренто, Симфоничен оркестър на Абруцо, Симфоничен оркестър на БНР, Симфоничен оркестър Пазарджик и др. Участвал е със солови рецитали в България, Франция, Полша, Великобритания, Италия.
През 2019 г. Емануил Иванов спечели конкурса Феручо Бузони
Конкурсът на името на известния италиански пианист и композитор се провежда от 1949 г. Идеята е на Чезаре Нордио, директор на консерваторията в Болцано подкрепен от световноизвестния пианист Артуро Бенедетти Микеланджели, за да се отбележи 25-годишнината от смъртта на Бузони. Първият конкурс започва на 12 септември 1949 г. В почетния комитет влизат Клаудио Арау, Вилхелм Бакхаус, Алфред Корто, Валтер Гизекинг, Дину Липати, Артур Рубинщайн и самият Микеланджели, който предоставя значителна сума за една втора награда. В първото издание осемнадесетгодишният Алфред Брендел се класира четвърти. Едва през 1952 г. първа награда печели Серджо Пертикароли. През 1956 първото място е за Йорг Демус, а на следващата за Марта Аргерич. Когато всички членове на журито са единодушни в избора за носител на първа награда, му се присъжда и една допълнителна – на името на Артуро Бенедети Микеланджели. Няколко български пианисти също са печелили награди на този конкурс. Това са Иван Дреников през 1964 г. – трета награда, Божидар Ноев през 1965 печели втора при неприсъдена първа, Боян Воденичаров през 1981 г.– трета награда и през 1999 г. Ралица Пачева печели четвърта.
Кой е Феручо Бузони?
Композитор, пианист, диригент и преподавател, Феручо Бузони (1866–1924) е ярка фигура в италианската музика в началото на ХХ-ти век. Той е единствено дете в семейството на двама професионални музиканти: майка му е пианистка от италианско-немски произход, а баща му е италианец, кларинетист. Те често пътуват на турнета и бъдещият композитор израства предимно в Триест. Феручо Бузони проявява качества на дете чудо. Той прави публичния си дебют като пианист на седемгодишна възраст. Няколко години по-късно свири свои композиции във Виена. Там слуша изпълнения на Ференц Лист и се запознава с Йоханес Брамс и Антон Рубинщайн. За кратко Бузони се обучава в Грац, след което заминава за Лайпциг през 1886 г. Започва да преподава през 1888 г. в Хелзинки, където среща съпругата си Герда Сьостранд. През 1890 г. е в в Москва, а от 1891 до 1894 г. работи и концертира в САЩ. След това Бузони се завръща в Европа и се установява в Берлин. Развива активна изпълнителска дейност като пианист и диригент и става страстен популяризатор на съвременната музика. Изнася майсторски класове във Ваймар, Виена и Базел, а сред учениците му са Клаудио Арау и Егон Петри.
По време на Първата световна война Феручо Бузони живее първо в Болоня, където ръководи консерваторията, а по-късно в Цюрих. Той отказва да свири във всички страни, участващи във войната. Завръща се в Берлин през 1920 г.
Феручо Бузони започва да композира в късно-романтичната стилистика, но след 1907 г., когато публикува своята „Скица на нова естетика на музиката“, той развива по-индивидуален почерк, често с елементи на атонализъм. Посещенията му в Америка събуждат неговия интерес към северноамериканските фолклорни мелодии, които намират отражение в някои от произведенията му.
Музикалното наследство на Бузони включва един монументален концерт за пиано и множество транскрипции за пиано на творби от Йохан Себастиан Бах (публикувани като Bach-Busoni Editions). Той пише също камерна музика, вокални и оркестрови произведения и опери, една от които, „Доктор Фауст“, остава недовършена. Бузони умира в Берлин на 58-годишна възраст от бъбречно заболяване. Неговите композиции са пренебрегвани дълги години след смъртта му, но значението му на велик клавирен виртуоз и творец в музиката на ХХ-ти век е неоспоримо.
