Въпреки дъжда, вчера вечерта, брациговци обявиха избухването на Априлското въстание и засвидететваха своята признателност към героите от далечната 1876 година. Факелно шествие сложи началото на тържествата послучай 148 -годишнина от избухването на Априлското въстание в Брацигово.
Иванка СТЕФАНОВА
Всяка година на 12-и май вали. Вали през нощта. Много рядко се случват изключения. Обикновено дните се хубави, пролетни. Валят едри дъждовни капки, падащи силно и тежко върху земята.Тя жадно ги поглъща, така както някога бе погълнала телата на мъртвите въстаници.
И си мисля, че това не са просто дъждовни капки, а сълзите на същите тези мъже, които през април 1876 г. превърнаха мечтите си в реалност. Сълзи, с които те ни говорят. Какво ли искат да ни кажат? Сигурно да ни питат – за пропиляното време, за изгубените идеали, за безпътицата на младото ни поколение? А може би да ни корят – че продадохме за жълти стотинки земята, която те купуваха и бранеха с кръв?
И навярно искат да ни предупредят – че със захарен памук, скара и люлки няма да оправим живота си. Най-вероятно са ни сърдити, че превърнахме ежедневието си в сергия, откъдето всеки може да си купи чест, достойнство, доверие, почтеност- все понятия, загубили днес от стойността си и които още на другия ден ще захвърлим в най-тъмния и прашен ъгъл, за да ги извадим след година- отново на 12 май и , и така…
И сигурно пак ще вали, защото кой разговаря с дъждовните капки? И ще бъде така, докато ни има! Защото ние всяка пролет ги чакаме, а когато разцъфнат дърветата и благ вятър повее от Балкана, отваряме портите и излизаме. И пеем пак юнашките песни. И… чакаме за пореден път благословените им сълзи!
