Храмът
Църквата „Света Петка“ в Пещера е построена в зората на Възраждането, около 1710 г. До този момент пещерци се черкували и в малката дървена църквица „Свети Димитър“. Тя имала обширен двор, който служел и за гробище. Историята за създаването на първия монолитен, вкопан в земята пещерски храм достига до нас благодарение на няколко легенди.
Първата от тях
По време на турското нашествие в Родопите през 1372 г. ордите на Кемал паша превзели пещерската крепост „Света Петка“ и сринали до основи едноименния храм. Защитниците на крепостта и част от жителите били изклани. Оцелелите се пръснали в планината. Още докато пълчищата се катерили по хълма към храма, свещеникът скрил чудотворната икона на света Петка в една от пещерите край града. Малко по-късно попът намерил смъртта си. Той не съумял да предаде никому тайната. Иконата на Света Петка престояла скрита повече от 300 години. Столетията минавали, старата църква се превърнала в руина, потомците съградили параклис в подножията на хълма, за да има поне един спомен от някогашното величие на калето и храма в него. Градът станал подслон и за много турци, които открили тук своето място за живот и търговия. Така един ден пещерецът Али Мустафа, чиято жена била тежко болна, решил да се разходи из околностите на града и когато влязъл в пещерата, видял сияние. Когато го доближил, той видял изображението на Света Петка. Измъкнал иконата и решил да я продаде, но през нощта му се явила застъпницата от Търновград и Второто българско царство. Тя му казала, че ще изцери жена му, ако дари имота си, за да бъде въздигнат нов храм за нея. На сутринта изнемощялата кадъна скочила от смъртния си одър и се захванала да шета в къщата. Като видял чудото, мъжът коленичил да се моли, и се затекъл към параклиса в подножието на хълма. Намерил свещеника да чисти угарките от свещите по канделабрите. Разказал му за чудатия си сън и още по-невероятното изцеление на жена си и му обещал да дари къщата си за построяването на нов храм в Пещера. Доверил, че в съня света Петка му казала, че в наоса на новия храм ще бликне целебен извор. Слепи ще прогледат, куци ще проходят, неми ще проговорят от водата, глухи ще прочуят.
Втората легенда
Когато старата църква „Св. Петка“, разположена на едноименната височина, била разрушена от завоевателите през 1366 година, според преданието, записано от Стефан Захариев, благочестив свещеник укрил чудотворната икона на светицата „Св. Петка“ в една от пещерите южно от града, очаквайки по-добри времена. Намерена е от турчина Али Мустафа според сведения на пещерския гражданин Ангел Дашинов – събрани от Иван Попов. Според легендата пещерският турчин я укрива в дома си с цел да я продаде. В нощта имал тежък сън и видение със светицата. Уплашен, той бързо я предава на християните и предоставил двора и къщата си в Сивата махала за построяване на „Св. Петка“. Валията се съгласил на това, но при положение, че е бъщде издигната и джамия, а църквата да бъде вкопана в земята, за да не е по-висока от турчин, яхнал кон. Така се появила старата джамия и часовниковата кула, които се извисявали над малката вкопана църквица.
Третата легенда
Трета легенда ни разказва днешният свещеник в храма Димитър Василев. Той служи на Бога в Светата обител от двадесет години, а неговият предходник свещеник Иван Филчев му разказал следната история:
По турско време на мястото на днешния храм имало ябълкова градина. Един ден собственикът ѝ турчин видял, че на едното от дърветата има икона. Тя сама се била появила там. Споделил с българи от махалата и историята бързо се разнесла в селището. Хората започнали да идват и да палят свещи, да се молят на иконата, за която отново чудодейно узнали, че е на закрилницата света Петка Българска. И още, че тя е била в разрушения храм от хълма Св. Петка. Един ден в основата на ябълковото дърво рукнал извор. А водите му били целебни. И българи, иурци започнали да посещават мястото, а като видели, че над него се излива Божията благодат и стават знамения, хората решили да издигнат храм. Той бил малък и вкопан в земята, но отново го посещавали и палели свещи както българи, така и турци. До днес водата блика в храма, но тя е на много по-голяма дълбочина, разказва отец Василев. Днес храмът отново се слави с чудесата на светицата. Тя изцелява различни телесни болежки, но най-вече хора със заболели очи и уши. Това е причината на 4 октомври стар стил, на празника на „Св. Петка“, ежегодно да се стичат стотици болни от Пещера и селата от района, включително и от Пазарджишко, за да се поклонят, да преспят в храма и да измият болните си очи с лековитата вода от изворчето. Легендата разказва, че заболяла и дъщерята на прочутия Хасан бей Гаванозоолу, която била ослепяла. Жената на бея сънувала жена, облечена в черно, която я напътила да заведе момичето на целебния извор. Беицата споделила с мъжа си, но той забранил. На следващата нощ жената в черни одежди пак се явила на майката, като пак я насочила към извора. Така двете туркини се озовали пред иконата на света Петка. Момичето измило очите си с вода от извора и прогледнало. Благодарният баща съдействал за направата на параклис на това място.
Според свещеника около някогашната църквица постепенно се е оформил цял манастир. Неговият метох се е намирал в къщата, която сега приютява музейната сбирка, вероятно е имало и други сгради, които в последствие са били съборени. Мястото наистина е свято, а майстори от самоковската школа са направили иконостаса и стенописите на най-старата църква в Пещера. Когато през 1902 г. църква изгоряла, единствената оцеляла вещ била иконата на света Петка. С течение на времето изворът в храма пресъхнал. Преди няколко години по време на ремонт на пода свещеникът забелязал, че един от мраморните камъни на пода е подвижен и вдълбан. Така се сетил, че някога вдлъбнатината му се пълнила с изворната вода от някогашната турска градина. Повдигнали го и направили сонда, за да видят дали отново ще се намери водата, и я открили, но на четири метра дълбочина. Днес тя отново пълни красиво изрязано от мрамор корито с формата на листо.
По време на построяването на старата джамия в турската махала, известна и сега като Сивата махала, била издигната и часовникова кула.
Откъс от алманах „Осемте хилядолетия на Пещерския край“, първа част. Издава „Биовет“ АД, 2022 г.
