Този четвъртък е лятното слънцестоене, с което отбелязваме началото на астрономическото лято. Ъгълът на Земята спрямо нейната ос е приблизително 23,5 градуса и играе важна роля в този процес. По време на лятното слънцестоене Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, което дава повече часове слънчева светлина на някои места, като Арктическия кръг, където може да има цели 24 часа слънчева светлина. Това води до идеята, че по време на зимното слънцестоене е най-късият ден в годината, а при лятното слънцестоене е най-дългият ден в годината и най-кратката нощ.
Тази година ще настъпи най-ранното лятно слънцестоене от 1796 г. насам, казват астрономите. Така, малко преди полунощ на 20 юни в България и нашите географски ширини ще настъпи лятното слънцестоене. Ето защо продължителността на двата съседни дни на 20 и 21 юни ще бъде практически еднаква – с разлика по-малка от секунда. И изводът е, че тази година ще имаме два най-дълги дни в годината, последвани от почивните събота и неделя, така че още от сега помислете къде да прекарате тези жарки, изпълнени с толкова мистика летни дни.
Проследяването на движението на Слънцето по небето е действие, осъществявано от човека от дълбока древност, който с течение на времето е придобил множество значения. От отбелязването на смяната на сезоните до определянето на времето за засаждане на реколтата и чак до отчитането на часовете в денонощието – човешката цивилизация се е изградила около движението на Слънцето. Но не само практическите приложения са подхранвали манията ни по звездата – тя е имала голямо значение и за духовното и религиозното развитие. Белязано от дълги дни, къси нощи и по-топло време, хората наблюдават лятното слънцестоене още от неолита.
С различни ритуали са го посрещали траките. И до наши дни в България на тази дата много посещавани са мистичните и вълшебни Източни Родопи, където лятното слънцестоене се посреща на високоенергийни места – Белинташ, Кръстова гора, Караджов камък. Този ден е бил специален и в магическото тракийско светилище Бегликташ край Приморско. Наричан „българския Стоунхендж“ – това е едно от най-мистичните места по българското Черноморие, което крие безброй тайни.
Мегалитният комплекс е израз на преклонението на предците ни към красотата и вечността на природата. На това място в този ден можем да станем свидетели на истински слънчев спектакъл при хубаво време, каквото се очертава да бъде тази година. Още от рано десетки хора се събират там, за да наблюдават слънчевия спектакъл от скалната площадка на древната обсерватория.
Минути след изгрева слънчев лъч преминава през отвор в един от камъните. Още преди 12 000 години хората са създали слънчев часовник, с който са изчислявали най-дългия ден в годината, когато символично се женели богинята Майка и богът Слънце. Но не само. Той служел и като своеобразен календар, по който се разчитало кога настъпват равноденствието и слънцестоенето. От общо 16-те плоски камъка, образували така наречения слънчев часовник, днес има запазени 7.
Хиляди хора се събират в нощта на слънцестоенето и на оригиналния Стоунхендж, мегалитния комплекс край Солсбъри, Великобритания. Стоунхендж е ориентиран изключително точно спрямо слънцето и за него също се предполага, че е древна обсерватория. Съвременните друиди и поклонници от цял свят се стичат всяка година на мястото, за да станат лично свидетели на момента, когато слънчевия диск се издига величествено над хилядолетните мегалити.
Неслучайно само броени дни след лятното слънцестоене – на 24 юни, Православната църква чества Еньовден, празника на билкарите. Смята се, че в нощта преди празника, билките придобиват 100 пъти по-голяма сила на въздействие, затова и се берат специално тогава.
Дните от лятното слънцестоене до Еньовден са изпълнени с особена енергия и са време за презареждане с много радост и положителна настройка.
