„Ще сезираме и поискаме намеса на Прокуратурата във връзка с договора за сепариране на отпадъците на Община Пазарджик във връзка с неизгоден договор сключен от екскмета Тодор Попов“, това съобщи днес на пресконференция, в Пленарна зала, кметът Петър Куленски.
Повод за тази негова реакция е иск на стойност 5 780 000 лв., който вчера е предявен към Община Пазарджик. Лихвите по този договор повече приличат на договор за бърз заем отколкото на договор между две партниращи си страни по честно сключен контракт. „Ще направим необходимите искания тази неустойка да бъде обявена за нищожна, тъй като тя е 115 000 лв. на ден, независимо дали дължим пет лева или пет милиона. Ние се стараем да бъдем изправна страна по договора независимо от неговите клаузи“.
Преди четири години
Започваме през 2020 г. когато Община Пазарджик изгражда инсталация за сепариране и компостиране на отпадъци, която се намира в непосредствена близост до Регионалното депо. След приключването ѝ следва обществена поръчка и на 16 септември 2020 г. Общината сключва договор за управление на сепариращата инсталация с едно обединение от фирми, които са обединени в Център за рециклиране в Пазарджик – ЕКОР ЕООД, Томов Трейд и Екобулсорт ЕООД. Договорът е за срок от пет години, като прогнозната му стойност за 23 млн лв.
Най-общо казано според договор всеки камион на входа на тази инсталация заплаща по 102 лева на тон, с включено ДДС. Операторът на това дружество от горепосочените фирми има задължение да приема отпадъка и да отдели от него рециклируемите материали, а остатъците да депонира в съседното депо.
Защо договорът е трайно неизгоден за хората? Общината не получава нищо за извлечените от отпадъка материали за рециклиране – хартия, стъкло, метали, пластмаса. Те се продават от фирмата и съответно добавят още суми към тази, която по договор плаща ежемесечно Община Пазарджик. Това не е така в договорите с други общини, които ползват облекчения ако не получават приход от тези материали. По думите на Петър Куленски става дума за тонове от материали за рециклиране годишно, които са собственост на Общината и от които в общинската хазна не постъпва нищо. Количествата са видни от справките изпращани към РИОСВ от сепариращата фирма. Кметът подчерта и това, че 2/3 от отпадъка предаван за сепариране подлежи на рециклиране.
„Всяка Община търси начини и устойчиви модели да увеличи приходите си, а със сключването на този договор, на Общината са докарани само харчове, харчове и харчове.“ – каза Куленски. „Най-фрапиращото нещо в договора е клауза за неустойка. Общината сключвайки този договор се е съгласила при просрочие в това число и при забавяне на плащания по фактури да заплати неустойка от 0.5% но не от фактурираната сума, а от цялата стойност на договора, а това е 115 000 лв на ден. Това е лудост, „но не е луд този, който яде баницата, а този, който му позволява“. Накратко това означава – средно фактурите към Общината месечно са за около 400 000 – 500 000, като ако плащането се забави с десет дни се дължат вече не 400 000, а милион и четиристотин хиляди. При забавяне от двадесет дни се дължат 2.4 млн. лв, при забавяне от петдесет дни сумата става 6.4 млн., това гласи чл. 30 от договора.“
Според Куленски при търговски отношения е допустима забавяне на плащанията от 60 до 90 дни, без да се плащат подобни главоломни неустойки.
„Продължаваме напред във времето и стигаме до 2 декември 2021 г. , когато с анекс се променя чл. 52 и страните се съгласяват всичките им спорове да се разглеждат не в българския съд, на три инстанции и се гарантира справедливост, а да се гледат от арбитраж, който е единствена инстанция. Липсва възможност за проверка на решението по същество. Не може да има обжалване. Нещо повече днес въпросният арбитраж отказа информация за входирана при тях искова молба, с мотива, че нямат деловодна система. Ние сме поверили на него делата си, а той няма деловодна система и това способства злоупотреби. В началото на 2022 г. Общината завежда иск в арбитража срещу дружеството и най-общо казано операторът на сепариращата инсталация дължи сумата от 1 729 000 лв. Арбитражът отхвърля иска на Община Пазарджик и има влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване.“ – каза Петър Куленски.
Вчера
„Когато встъпих в длъжност изисках справка за дължимите суми, а се оказа, че фактурите за сепарирането – от юли до ноември не са били плащани, а Община Пазарджик дължи над 2 млн. лв. Тогава вече беше възникнало основанието да се изискват от нас 6 млн. лв. дължахме пари на сепариращата инсталация, тогава вече бе възникнала ситуацията с 6 млн. лв. Още когато встъпих в длъжност започнахме разплащането и към момента дължим средства само по една фактура на оператора, но вчера получихме иск за 5 780 000 лв. от фирмата на сепариращата инсталация.“ – каза Куленски.
Петър Куленски зададе и пет реторични въпроса:
Кой през 2020 година подписа договор с неустойка от 115 000 лева на ден?
Кой не извърши плащане по този договор 4 месеца, за да се натрупа сумата от 6 000 000 лева?
Кой подписа Анекса през 2021 година към съществуващия вече договор и подмени клаузата евентуални неуредици между двете страни да не се разглеждат от български съд, а от Арбитраж, чието решение е окончателно?
Има ли взаимообвързаност между хората и фирмите в този договор?
Случайно ли е, че този иск към община Пазарджик се предявява точно сега?
Ще сезираме прокуратурата за тази неустойка при договор за опериране на собствената ни инсталация. Когато дойде време за сключване на нов договор ние ще сключем нормален договор, а не такъв който ощетява абсолютно всеки жител на общината.“ – каза още Куленски.
Заедно с него на срещата с журналистите присъстваха и заместникът му Пламен Гечев и Евтим Янев. Те дадоха допълнителни разаснения по случая.
