Ваня СТЕФАНОВА
На този ден през 1837 г. в град Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев – гениален теоретик и революционер, стратег и организатор на българското националноосвободително движение, мирският дякон на свободата.
За няколко години, почти сам, създава множество революционни комитети из българските земи, които после са основата на Априлското въстание и на Освобождението на България, а демократичните му идеи са идеал, непостигнат и днес.
Парадокс и до днес остава фактът, че за нас българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски.
Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.
Васил Левски завинаги остава един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.
Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“.
