Нови 3 424 кв.м., в местността Атчаир ще закупи Община Пазарджик за допълнително разширяване на гробищен парк – Пазарджик, това става ясно от точка в дневния ред на предстоящата на 29 август сесия на общинския съвет. Съветниците трябва да решат дали да уважат предложението на кмета Петър Куленски, който е депозирал пред деловодството искането за новата общинска придобивка. Тя ще струва на пазарджиклии 18 832 лева, каквато е пазарната цена на тези имоти. Площта трябва да се откупи от частните собственици – Петя Баланова, Калинка Добрева, Добромир Добрев и Веселин Добрев, гласи проекторешението.
Към 30 юни 2016г. гробищният парк е с големина от 230 дка, разпределен в 94 парцела, с 21 458 гробни места. За по-малко от десет години паркът е разширяван пет пъти и площта му непрекъснато нараства.
Но знаете ли от кога там има гробищен парк и че това не е единственият съществувал до момента гробищен парк в града?
След създаването на Татар Пазарджик в първата четвърт на 15 в. гробищата му са били турски, след заселването на българите в града, около 16 в. са се обособили и български гробища. Първият български квартал в града е Вароша, а в началото на 17 в. българските семейства там са 66, сочи Стефан Захариев в книгата си за Татар Пазарджишката кааза. Там се издига и първата църква „Успение на Пресвета Богородица“, а към квартала има и гробища, които са се намирали първоначално около самия храм, а заради разрастването на гробището са преместени в местността близо до Писковец и са били наричани до преди век – Варошките гробища. Останал само обичаят в двора на църквата да се погребват свещениците служили в нея. Изключения се правят само за заслужил ктитори.
След изграждането на храма Св.св. равноапостоли Константин и Елена в кв. Чиксалън, към храма се обособява и гробищен парк за съкварталците, той пък се е намирал около днешния затвор. Петковския квартал, около храма Света Петка, също и имал гробища, те са били в района на кв. Паша арк, където днес се кръстосват бул. Мария Луиза и ул. Болнична. В близост до тях е имало и турско гробище. Градът се е разраствал и продължава да се разраства днес, но с протокол от заседание на Общински съвет – Пазарджик от 21 юли 1938 г. е взето решение за събиране на българските и иноверски гробища на едно място и закриване на старите. По това време повечето от българите са били погребвани във Варошките гробища, както казахме недалеч от местността Писковец. Ако сега се разходите там ще се натъкнете на стари погребални плочи.
Ковчезите на по-видните и заслужили граждани били носени на рамо от войници или техни родственици, от дома им до гробищния парк, повечето обаче били прекарвани до там с каруци, а заради неособено добрата настилка на улиците, се налагало роднините да придържат ковчега с мъртвеца, за да не изпадне на пътя. В зората на фотографията, освен снимки на живи родственици, не отсъстват и такива на опечалени фамилии снимани за последно сбогом с умрял родственик. В някакъв момент тази практика е преустановена.
И тъй като вече стана дума за погребения, време е да отбележим, че по времето на кмета Иван Илиев, който е двадесет и втори от Освобождението насам, общинските съветици разрешили закупуване на погребална кола и по заповед на кмета е доставена такава от фирма “Орозов” – гр. Враца. Катафалката служила вярно на гражданите от 19 авг. 1919 до 19 май 1927 г.
Социализмът също допринася за развитието на днешния гробищен парк в Пазарджик. Построена е ритуална зала, която замества храмовете и покойниците не слушат литургии, а надгробни слова от партийни секретари. Пак по това време там са пренесени тленните останки на руски войници, които умират в града по време на Руско-турската война от 1877 – 78 г. Те са препогребани на гърба на ритуалната зала, но мястото така и не се налага като Братска могила.
От 2016 г. насам в Пазарджик действа Наредба за гробищните паркове, която ясно указва какви са ангажиментите на Общината по отношение на стопанисването на последния дом на всичи жители на града. Една от разпоредбите гласи, че местата, за които не се плаща повече от 20 г. ще бъдат препродадени на семействата на нови покойници. Та и да отидеш и останеш на „онзи свят“ не е безплатно.
