Българите не остават по-назад от европейската модернизация и технологии и още в края на XIX век у нас се появява първият автомобил. Той е внесен от чеха Август Шедеви през 1896 г. и е относително примитивен като конструкция – френски „De Dion Bouton“ с парен двигател, дървени колела и плътни гуми.
Когато се появява в София, хората го наричат „файтон без коне” или „огнена каруца” и бива отрупан с цветя. Файтонджиите и коларите са силно притеснени да не би тази „дяволска кола“ да ги измести, но скоро страховете им изчезват. Колата едва се движи и моторът ѝ често спира.
През 1902 г. шведският търговски консул в столицата доставя нов модел „De Dion Bouton“, управляван вече от шофьор българин.
Неговото име е Петър Ст. Китов от Радомирско – това е първият български шофьор, затова годината се смята за рождена за нашия професионален автомобилизъм.
През 1904 г. Министерството на войната поръчва на компанията De Dion Bouton първия в България автомобил с бензинов мотор, снабден с едноцилиндров двигател от 8 кс. Той е внесен в страната и ползван от генерал Михаил Савов – министър на войната.
Първите автомобили в обществените служби у нас са доставени през 1905 г. за Телеграфопощенската дирекция – три коли с двуцилиндрови двигатели.
След още две години бил внесен първият товарен автомобил – камион за акционерно дружество „Изида“, а първата междуградска автобусна линия София-Самоков била открита през 1909 г. Тя разполагала с два автобуса, като всеки от тях пътувал през ден,защото шофьорът- Жак Матю, французин – бил един и в свободния ден поправял повредите.
Първият професионален шофьорски курс в България е организиран от Министерството на войната. Негови ръководители са французите Густав де Беновер и Етиен Гро, които обучават 15 курсисти.
След приключването на обучението Беновер става личен шофьор на португалския крал Карлос I.
Първият правилник за движението по пътищата у нас е приет в началото на 1912 г. В него се отбелязва, че допустимата скорост из улиците, по които няма голямо движение е 15 км, а „най-голямата скорост, с която един автомобил може да се движи из многолюдните улици на града, по мостовете, пасажите, завоите и при ъглите на улиците, е 4 км/час.“
Автомобилите не бива да изпускат в голямо количество пушек и да причиняват голям шум. Шофьорите не може да бъдат по риза, без палто или със запретнати ръкави и нямат право да качват до себе си хора „в нетрезво състояние или буйствующи“.
Източник: Национален политехнически музей
