Шестдесет години от обявяването на борчески Батак за град ще бъдат ознаменувани тази събота. Датата е седми септември, а годината 1964. Начело на държавата вече е Тодор Живков, а той е роден на … седми септември. Случайно или не, Батак се свързва с най-обичаното и най-отричаното име от соцвремето. Но, разбира се, тогава се приемат промени и за други населени места в страната. Градът получава и документ за събитието, който е обнародван с Указ № 546 от 7 септември 1964г.
Четвъртото народно събрание на НРБ, в осмата си юбилейна сесия, приема Закон за обявяване на села и селища за градове и селища от градски тип, обнародван в Д.В. бр.73/ 15.09.1964 година. Батак е един от любимите градове на Живков, той го посещава многократно по време на отбелязването на кръгли годишнини от погрома на Априлското въстание. До днес е загадка защо Батак не е извоювал правото се да се нарича град още по царско време. В Брацигово от страна на местните първенци са предприети действия и селото се превръща в град още през 1892 г., като един от мотивите е участието на населението в Априлското въстание. Вероятно преживелият погром и опожаряване Батак не е имал сили да се съвземе толкова бързо.
В същност следи от живот в неговото землище свидетелстват, че мястото е било обитавано от античността насам.
Трудно е да се каже обаче, кога е взникнало селището, което и днес е живо. Най-старите данни са от 1592 г., а свидетелство е чешма, върху която освен датата са написани и имената на дарителите от Батак. Селото е било предпазено преди османските набези от естествените блата, които са се намирали на мястото на днешния язовир Батак. Мочурищата са поглъщали хора и животни, някои от които са намерили там своята смърт. Друга естествена бариера била Стара река, която имала навика да приижа всяка пролет и помитала всичко по пътя си. Местното население се занимавало предивно с дърводобив и животновъдство, хората били миролюбиви и почтени.
По време на османското робство те приемат над 250 семейства от Костурския край, които бягат от набезите на Али Паша Тепеделенски. Голямото преселение е през 1791 г. Батачани хранят почти няколко месеца бежанците, които през това време пращат свои за да проучат къде е удобно да се заселят. Новопристигналите са предимно каменари, дюлгери, бичкаджии, зографи. Те са наясно, че няма как да намерят поминък в селото. Но не забравят стореното добро. Над 150 семейства се заселват трайно в Брацигово, други остават в Пещера, а трети продължават в съседни села като Козарско, Бяга, Паталеница, Дебращица. Но се връщат, през 181 3г. за да построят църквата „Св. Неделя“. На нея има поставен благодарствен надпис от майсторите Марко Зисо и Петър Чомпъл. Двамата са членове на дюлгерския еснаф в Брацигово и не подозират, че с ръцете си зидат затвор и лобно място за тези, на които са благодарни.
Но връзките между тези две села не спират до тук. През 1833 г. в Рилския манастир възниква пожар, който обхваща огромна част от сградите. Тогава игуменът Йосиф, чието светско име е Петър Паунов от Батак се обръща към строителите от Брацигово и Пещера, за да работят по възстановяването на светата обител. А в знак на благодарност им отрежда и по една стая, в която безвъзмездно могат да отсядат жители на двете села, ако посетят манастира. В историята архимандрит Йосиф остава с името Йосиф Строителя. На божието дело се посвещават и неговите племенници – йеромонасите Кирил и Никифор, които след това също са били игумени на манастира. Батак дава на страната и Георги Бусилин и Драган Манчов.
По време на Априлското въстание Батак се превръща в най-голямата жертва в името на свободата и въпреки жестоката рана, която е нанесена на снагата му, успява да се възстанови и продължи по пътя към новия живот. Голяма част от сираците останали след зверското клане са осиновени в Пещера, Брацигово, Татар Пазарджик. Лейди Странгфорд основава тук едно от своите сиропиталища, което се превръща не само в приют, но и в болница. Майсторите на тази сграда отново са от Брацигово.
Постепенно градът се съвзема и в началото на ХХ в. в Батак пристигат първите повеи на новото време. Социалистическите идеи бързо покълват в сърцата на много младежи, чийто родители все още помнят жертвите на въстанието. През 40-те години на миналия век Батак е една от основните бази за ятаци и партизани от отряд „Антон Иванов“. Отново най-много черни забрадки има в Батак, защото много от тях са убити в периода от 1940 – 1944 г. И съвсем логично с установяването на комунистическата власт тук тя намира много поддръжници. В града са създадени множество предприятия, които осигуряват поминък на местното население. Построени са училища, църквата – костница се превръща в музей, а послучай 70 – годишнината от Априлското въстание, на 17 май 1956 г. отваря врати и Градският исторически музей.
Повече за бита, културата, поминъка и обичаите на местното население в края на ХІХ и началото на ХХ век разказва етнографската експозиция, която се намира в Балиновата къща. Тази къща е образец на традиционната баташка архитектура. Традиционно баташкото жилище е било с бели стени, но Балиновата е от малкото къщи в града с декорирани стени. В покрития вътрешен двор на къщата е разположена експозиция, посветена на дървообработването и дърводобива, които са били основният поминък на местните хора в миналото. В двора може да се види единствената запазена външна пещ в Батак. На втория етаж в Балиновата къща е уредена експозиция, която показва как са изглеждали жилищните помещения на местния дом.
В Шаровата къща, която също е част от музейния комплекс, е разположена музейната галерия „Борис Шаров”. Къщата обаче има непостоянно работно време и функционира само когато в нея се представят изложби.
В обектите към Историческия музей могат да се закупят информационни материали, разнообразни сувенири, картички и др.
ПРОГРАМА
На честванията по повод 60- годишнината от обявяването на Батак за град
04.09.2024 г.
16:00 ч. – Награждаване на победителите в конкурс „Мой град – история и настояще”, фоайе на Исторически музей-Батак
05.09.2024 г.
17:30 ч. – „Незабравимият бат’ь Гошо”- Юбилейна изложба по повод 90 години от рождението на Георги Мирчев, фоайе НЧ „4-ти май 1897”
07.09.2024 г.
09:00 ч. – Молебен за здраве, Храм св. Успение Богородично.
10:00 ч. – “Батак – империя на слънцето” – изложба на Снежана Генева, читалня НЧ „4-ти май 1897”
Градски стадион:
10:30 ч. -Юбилеен тристранен детски футболен турнир:
ФК „Батак”, гр. Батак – ФК „Девин”, гр. Девин – ФК „Хебър”, гр. Пазарджик
12:30 ч. -Официална програма и награждаване
15:00 ч. -Юбилеен мач на ветераните:
ФК „Батак” – гр. Батак и ФК „Локомотив” – гр. Пловдив
Площад „Освобождение”:
11:00 ч. – Фотокорнер
11:30 ч. – „Ретро БатакЪ”, фотодокументална Изложба на ИМ Батак
18:00 ч. – Тържествена сесия на ОБС Батак
18:30 ч. – “Берковската духова музика”
19:30 ч. – Концерт на група “Хит”
21:00 ч. – Тържествена заря
21.09.2024г.
18:00 ч. -Театър за сценични изкуства „Малките артисти“ при НЧ „4-ти май 1897“представя „Ромео и Жулиета“ по Уилям Шекспир, голяма зала на читалището.
