Невероятен концерт на ансамбъл „Пазарджик“ зарадва днес всички жители и гости на Пазарджик, които решиха да се разходят в центъра. Празничната програма на Община Пазарджик стартира в 10.30 ч. в Градската градина, където бяха поднесени цветя пред паметника на Независимостта. Граждани и предствители на различин политически сили и граждански организации придружиха кмета на града Петър Куленски, за да засвидетелстват своето преклонение пред предците ни, дали ценен принос в осъществяването на една мечта – България да стане силна, независима и свободна държава.
В същото време в центъра, на пл. „Константин Величков“ слушахме изпълнения на пазарджишкия Симфоничен оркестър.
Точно в 11.00 ч. кметът Петър Куленски издигна националния флаг, а след това поздрави гражданите с днешния празник, като припомни, че обединението на идеи и хора води до осъществяването и на най-трудните намерения.
Гълъби се издигнаха в небето след словото му, а мястото на сцената заеха изпълнители и танцьори от ансамбъл „Пазарджик“, които за пореден път показаха, че са не само емблема на града, но и достойно заемат едно от най-високите места в културния живот на България. Десетки граждани се насладиха на изпълненията им, а заедно с тях бе кметът Петър Куленски.
Независимостта
Нзависимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 година във Велико Търново. Призната е от Османската империя и от Великите сили няколко месеца по-късно – през пролетта на 1909 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. Това спъва стопанското развитие на страната и сериозно ограничава нейните международни отношения. Главно бреме за България според Берлинския договор е прехвърлянето върху българската държава на особения „режим на капитулациите“. Той бил създаден в Турция през 1535 г. и гласял, че всички улеснения за чужденци и чужди инвестиции, юридически режим, заемна политика и митнически тарифни условия, потвърдени от Турция, са задължителни и за българската територия. Заради това, че е васално Княжество България била третирана като второкласна страна, в чиито вътрешни работи по всяко време е можела да се извършва намеса.
