


Историята на Козарско
В края на XVIII век, притеснени от албанските насилия, в Козарско се заселват българи от костурското село Омотско. В историята на селото най-видно място намира 175-годишното училище „Васил Априлов“.
Сега училището е напълно разграбено и тъне в разруха. Селото е създадено много отдавна, през XV век, от един скитащ козар, който намира убежище под една скала, която е била на терирорията на днешното село, там той се устройва със своите кози и създава селото и неговото име.
Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 225 жители българи, училище и две кръчми.
По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера. На територията на днешното село Козарско, някога в древността са живели тракийските племена Беси, откъдето всъщност идва и наименованието на района – „Бесапарски ридове“, включващ в себе си селата Козарско, Бяга, Исперихово и част от село Жребичко. Край село Козарско в древността е минавал по стар каменен път и самият Александър Македонски със своята войска на път към древен Филипополис – днешен Пловдив.
На 15 октомври 1900 година в Козарско е основан клон на Пещерското дружество на Македоно – одринската организация с председател учителя Никола Лабов.
Празникът на селото е 24 май.














