Хари ХАРАЛАМПИЕВ
Паметта – това истинско чудо на безсмъртието не ни позволява да забравим хора и събития.
Преди време долетя вестта за смъртта на либийския адвокат Осман Бизанти – единият от защитниците на българските медицински сестри по СПИН процеса.
И до днес пазя жива паметта си за него. Бизанти беше дълбок и чувствителен, в непрекъснат диалог с човека и с неговите проблеми. Любезен и непрекъснато зает с трескава юридическа дейност. Беше със съзнанието, че е с чувство за мисия.
В Либийския процес успях да избистря представата си за честния и достойния колега. Виждах как с упорство и всеотдайност успя да преодолее онези спънки, които правосъдната система на Либия му създаваше.
Бизанти е живо въплъщение на честността и трудолюбието. Неговият житейски и професионален път е метафора на статута на амбициозния и талантливия. Съзнаваше, че талантът е независимост и затова нито за миг не абдикира от най-парадоксалния процес, раждал се в Либия.
По време на съдебните прения Бизанти пледираше със свой ярък и неповторим стил. Изказът беше правдив и убедителен, с изключително владеене на материята.
Пледоариите му се отличаваха от безцветните и препъващи се от шаблони речи на нашите противници.
Чрез пледоариите си Бизанти полемизираше с представителите на прокуратурата, не се уморяваше със силата на аргументите да доказва невинността на българките. Стремеше се да разкрие истината без остатък – неподправена и негримирана.
Беше ясен и убедителен. И затова пледоариите му бяха съградени с кръвта на думите. Те могат да влязат в учебниците по красноречие.
Към нас – българските адвокати проявяваше истинска колегиалност и сърдечност. Помогна ни да се докоснем до сърцевината на процеса.
Не съм убеден, че българите оценяват куража на Бизанти да бъде защитник на нашите медицински сестри и д-р Георгиев.
И днес, години след приключване на процеса, съзнанието ми е пронизано от скандиранията по негов адрес, когато напуснахме сградата на Върховния касационен съд в Триполи: „Бизанти, ти си куче, ти си жалък предател”.
Бях до него. Промълви: „Разбирам ги, но връщане назад няма”. След смъртта му мисля някоя от съдебните зали на Софийската съдебна палата да носи неговото име. Бизанти заслужава. Това ще бъде знак срещу забравата.
