На днешния ден почитаме Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Роден е през III век в Солун, а баща му е бил тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на сина Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение обаче, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на града.
Според народните вярвания от Димитровден започва зимата. Поверията гласят, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги, затова и народната поговорка гласи “Георги лято носи, Димитър – зима”.
Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници”. Време, през което жените не трябва да подхващат женска работа, а мъжете – да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома – добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
Като предвестник на зимата и студа, св. Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
На днешния ден празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.
