Остров Сицилия винаги ще намери с какво да ви изненада. Въпреки че още преди да потеглите към това красиво място ще сте прочели много статии и пътеписи за него. В повечето от случаите ако разчитате на колективна екскурзия ще видите най-важното, но когато сами правите маршрута си, ще бъдете отведени на места, където туристически крак рядко стъпва.
Единственият действащ вулкан в Европа – Етна се намира именно тук, само на тридесет километра от Катания, където се намира и едно от трите летища на острова. Директен полет до него поддържат нискотарифните авиокомпании. Тъй като пристигнахме в събота, успяхме да видим Катания в най-бляскавата ѝ светлина.
Центърът на стария град гъмжеше от хора, които си търсеха места в заведенията, за да похапнат преди обиколките по местните забележителности. Вечер те са отлично осветени и не по-малко вълнуващи отколкото на дневна светлина. Може би точно нощем те добиват мистично излъчване, защото един от символите на града е обвит в тайнственост. Става дума за легендата, че още от дълбока древност Катания е покровителствана от слон.
И още по-точно – базалтов слон, който има магически способности. Не е ясно как е достигнал до наши дни, защото Катания е унищожавана многократно от вулканични изригвания и земетресения, а сградите които и днес съществуват в нея са само на двеста години. Старинната част на града е барокова. Фонтанът е построен през 30-те години на 17-ти век от сицилианския архитект Джовани Батиста Вакарини, който прeвръща легендарния, тогава слон в централен градски акцент. Вакарини драпира мраморна кърпа за седло върху слона, който носи герба на Света Агата, покровителката на Катания.
Та слонът някак е преживял всички капризи на земната твърд, няколко епидемии и днес е в сърцето на града. На известния площад „Пиаца дел Дуомо“. Катедралата на Катания е посветена на Света Агата. Тя е действаща и е отворена за посетители всяка неделя, когато там има служба. Но за да представлява наистина помпозна гледка слончето е във фонтан, а на гърба му се кипри обелиск също с неясен произход. Но все пак Сицилия е само на 150 км от африканския бряг. Което допринася и за чудноватата ѝ растителност. Гигантско алое, огромни кактуси и палми, в съчетание с градинско кученце, кедър и много палми юка, цикаси и други цветя, като фикус „Бенджамин“, които ние отглеждаме в саксия, тук са просто част от пейзажа.
Катания е вторият по големина град на остров Сицилия и притежава Университет. Той също се намира в центъра и през почивните дни площадът пред него се превръща в площадка за концерти или спортни състезания.
Главната улица носи името „Етнея“ и е кръстена на вулкана, както се досещате. Тя е пълна с магазини на множество световно известни марки, но ще намерите и типично италиански като „Бенетон“ или производителите на най-качествените кафеварки „Биалети“.
Това се вижда на една от витрините на „Биалети“, а кафеварка от тази серия, заедно със сервиз от чашки, чинийки и лъжички, плюс кутия за съхранение на кафе и кафе струва 250 евро. Причината е, че това е серия създадена съвместно с „Долче и Габана“. На доста по-достъпна цена са кафеварките на съседната витрина, където те са боядисани в цветовете на италианския национален флаг. И въпреки че в наши дни, т.нар. „кубинка“ се ползва много рядко, заради кафе – машините, много хора предпочитат да си купят подобна кафеварка.
Целият остров е доста хълмист и Катания предлага много интересни улици. Те са с толкова различна денивелация, че понякога е странно как паркират колите си ако има поледица.
В същност тук зимата трае от 1 декември до 31 март и само името ѝ е зима, защото температурите рядко са отрицателни. През останалото време туристическият наплив е висок. Морето и близостта на острова до Африка осигуряват мека и топла зима, а растителността си е направо неприсъща за Европа.
Забележителностите на Катания се броят на пръсти. Но несъмнено една от тях е паркът посветен на роденият в този град композитор Белини. Той се намира край главната улица.
Композиторът
Винченцо Салваторе Кармело Франческо Белини е роден на 3 ноември 1801-ва г. в Катания, кралство Сицилия. Гениален композитор, един от най-ярките представители на италианската опера, оставил след себе си 11 опери, шедьоври на „белкантовия“ стил (Терминът “бел канто“ започва да се употребява в края на 17-ти век в Италия, като модел за изразително пеене и възможност за интерпретация.) Получил възхищение от композитори като Вагнер, Верди, Глинка, Майербер, Лист, Чайковски, Винченцо Белини е смятан за „целунат от Бога“. Последната воля на Фредерик Шопен е била да бъде погребан до Винченцо Белини, а Чайковски твърди: „Още като дете съм плакал от силното чувство, което предизвикваха в мен изящните, винаги проникнати с меланхолия негови мелодии…”
Винченцо Белини се ражда в музикално семейство и е най-големият от общо 7 деца. От малък е определян като дете-чудо, а в ръкопис, който понастоящем се съхранява в Museo Civico Belliniano в Катания пише, че бъдещият композитор „можел да пее ария от Валентино Фиораванти, когато бил едва на осемнадесет месеца, започнал да учи музикална теория на двегодишна възраст, а на пианото седнал – на три. До петгодишна възраст Белини вече свирил „чудесно“, а първите му пет пиеси композирал, когато бил само на шест години“.
Когато става на 15 години, Белини започва да живее при дядо си, от когото получава първите си уроци по музика. Скоро след това започва да пише композиции, като сред тях са деветте „Versetti da cantarsi il Venerdi Santo“, осем от които са базирани на текстове на Пиетро Метастазио (италиански поет и либретист). По-късно Белини се мести в Неапол и учи музика в Conservatorio di San Sebastiano (Неаполитанската консерватория „Сан Себастиано“). Първоначално е приет в клас за начинаещи, но ръководството скоро осъзнава „грешката си“. Винченцо Белини получава и стипендия, а според условията й е да пише музика за Катания. Така през януари 1821 година композира „Messa di gloria“. По време на обучението си се запознава и с Франческо Флоримо, с когото поддържа кореспонденция и приятелство цял живот, а именно от писмата им светът познава живота и работата.
Паметник на Белини има и на главната улица „Етнея“, той е разположен точно срещу друга градска забележителност – римския театър.
В края на лятото на 1824 г. Винченцо получава задача да композира опера за представяне в театралното училище към консерваторията. Операта „Adelson e Salvini“ по либрето на неаполитанеца Андреа Леоне Тотола става толкова популярна, че се изпълнява от мъжкия хор всяка седмица. През 1825 г. композиторът завършва консерваторията и скоро след дипломирането си написва „Bianca e Gernando“, по пиеса на Карло Роти.
От 1827 г. до 1833 г. Белини живее предимно в Милано. Там се запознава с Феличе Романи, италиански поет и либретист. Между двамата започва дълготрайно професионално и ползотворно партньорство, което продължава до 1832 година. Плод на техния труд са оперите „Чужденката“ (1829), „Заира“ (1829), „Ернани“ (незавършена, 1830), „Капулети и Монтеки“ (1830), „Норма“ (1831) и „Сомнамбула“ (1831). Шедьовърът на Винченцо Белини – “Norma” (Норма) е базирана на пиесата „Норма или Детеубийцата “ от Александър Суме. В нея са подчертани патосът на освободителната борба и ненавистта към покорителите, които карат композиторът да използва този сюжет. От запазената кореспонденция между Белини и Романи за съвместната им работа по това време стават известни много подробности по самия процес на създаването на това изключително произведение. Дори най-популярната ария на „Норма“- Casta diva („Каста дива“) претърпява много промени в текстуално и музикално отношение заради изискванията на композитора. Първото й изпълнение е на 26 декември 1831 г. в оперния театър в Милано „Ла Скала“. Премиерата минава без успех, но второто представление предизвиква истински фурор. Скоро „Norma“ става една от най-популярните опери, като няма оперен театър в света, който да не я поставя на своята сцена.
Оперите „Беатриче ди Тенда“ (1833 г.) и „Пуритани“ (1835 г.) са последните произведения на гениалния композитор.
На 24 септември 1835 го., на върха на славата си, композиторът умира на 33-годишна възраст от дизентерия. Първоначално е погребан в гробището Père Lachaise в Париж, но през 1876 г., 40 години по-късно, тленните му останки са преместени с тържествена церемония в родната му Катания. На гробницата му в катедралата Света Агата е изписана част от последната ария на Амина в „Сомнамбула“: „Ah! non-credea mirarti / Sì presto estinto, o fiore!“ („Не вярвах, че ще увехнеш толкова скоро, о, цвете!“). В Катания е музеят Белениано, който се помещава в родната къща на Белини и си струва да го посетите, ако сте страстен фен на оперното изкуство.
Но да се върнем в парка
Както вече стана дума той е много добре уреден, а в алеите му ще намерите и скулпторите на други видни граждани на Катания, прославили града в различни области. Дървесните видове и цветята ще ви очароват със своето разнообразие, а най-интересна е гигантска магнолия.
Тя сякяш е извадена от приказка, защото буди възхищението на всеки посетител. Край нея е разположен детският кът в парка. А за по-големите деца магнолията е част от катерушките.
Друга важна забележителност на Катания е археологическият музей
Той се помещава в средновековен замък. Кастело Урсино се намирал на хълм край града, с дълбок ров и отличен изглед към Йонийско море. Но при едно от избухванията на Етна през 13 век, лавата затрила половината ров и съединила сушата с хълма, върху който самотно, се издигал замъкът. Сега той е част от централен градски квартал.
Ето и част от старите ровове, които са били пощадени от лавата. Почти целият град е построен върху потоци лава, които през годините са заливали всичко наоколо, но жителите оцелели след бедствието са възстановявали домовете си. Лавата е била най-достъпният строителен материал и днес вие ще я видите под формата на плочници по улицата или като част от фасадите на някои от сградите.
Съвсем близо до замъка има множество заведения, където ще намерите местна храна различна от пици и спагети.
Край едно от заведенията има и къщичка за книги.
Уличките в старинната част на града са трудно проходими заради тълпите от туристи и опитите на автомобили да стигнат колко може по-близо до центъра. Малките коли са за предпочитане, а най-често местните жители предпочитат скутер или мотор за да стигнат където са тръгнали. Центърът ще ви изненада с много малки пазарчета на пресни плодове и зеленчуци. Които понякога са заели целия тротоар и правят движението още по-сложно.
В града като цяло се организират много събития, почти през цялата година тук ври и кипи от живот. Много често за колорита на Катания допринасят и местните занаятчии.
Те буквално правят спектакъл с присъствието си, като междувременно продават и стоките си.
Този ковач пали истински огън и изработва различни видове мечове и шпаги пред очите на преминаващите.
Всичко е много зрелищно и понякога хората остават до края на представлението, за да видят резултата от часовете труд.
Същото важи и за кошничаря, който плете кошници от бамбукови пръчки.
От облечената в средновековни дрехи търговка можете да си купите яйца от свободни кокошки.
Можете да видите и как са се изработвали дървените статуи, които и днес красят вътрешностите на голяма част от катедралите в Катания.
Не по-малко интересно е и при грънчаря, който ще ви демонстрира своите предмети за бита, както и голяма част от керамичните фигури, които ще видите в повечето магазини за сувенири.
Какви са тези глави?
Занаятчийско дело са и куклите – марионетки, които били много популярни в миналото. Днес можете да видите много от старинните герои, които са забавлявали гражданите по пазарищата в Сиракуза. Там има и музей на марионетките.
Градските служби по чистотата не полагат особени усилия за да се справят и това е първото, което ще ви донесе неприятно усещане, но за радост и единственото. Защото любовта към детайла е много характерна за този град. Почти навсякъде ще видите колко дълго е мислено как нещата да изглеждат още по-красиви.
В следващия ни разказ ще ви пренесем в Сиракуза и Таормина, а също така ще ви покажем и най-вкусните места в Катания.
