Преди 80 години издъхва Райко Алексиев, убит от комунистите заради карикатура за Сталин. Срещу Алексиев има и обвинение заради вица му, че английският каучук е еластичен, холандският-още по-еластичен, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 млн.души. На 18 ноември през далечната 1944 година издъхва българският художник, карикатурист, фейлетонист, кинематографист, издател и общественик Райко Алексиев, след като е пребит да смърт зверски от „народната власт“. Едва четири месеца по-късно Шести състав на Народния съд по дело номер 6, известно като Дело на интелектуалците, обявява формалния повод за присъдата.
Райко Алексиев е роден в Пазарджик и е потомък на стара българска фамилия с корени в Солун. Всестранно надареният младеж завършва Художествената академия и литература в Софийския университет.
В началото на професионалната си кариера последователно работи във вестниците „Македония“, „Зора“, „Българан“, „Смях“, където натрупва голям опит. Пише сатиричната страница „Смях и закачки“ на в. „Зора“, където през 1931 г. започва да печата и своята „Хумористична история за българите“.
През 1932 г. Райко Алексиев взима заеми от няколко банки и сам финансира създаването на хумористичен вестник.
Роден е на 7.03.1893 г. в Пазарджик в учителско семейство, Те са бежанци от Солун и естеството на работата им е такова, че често се местят в различни градове. Учи в гимназиите в Сливен и Враца. Следва литература в Софийския университет и посещава курсовете по рисуване в Държавното художествено училище. Участва в Първата световна война. Военните му рисунки са публикувани в сп. „Отечество“. Редактор е на сп. „Людокос“ и „Сълза и смях“, през 1917–1918 – на сп. „Барабан“, от 1919 – на сп. „Българан“. Работи като съставител и оформител на „Хумористична библиотека“ (1918–1919), сътрудничи на в. „Зора“ и др. Член е на дружество „Съвременно изкуство“ и на Дружеството на художниците.
Съпруг е на актрисата Весела Грънчарова (Алексиева), двамата имат трима сина – Радослав, Веселин и Александър (Алекс Алексиев, който почина през 2019 г.) През 20-те години посещава Германия, Австрия и Италия, където учи живопис. От 1930 участва редовно в изложби – както с карикатури, така и с кавалетни платна. Председател (1936–1937, 1942–1944) на Съюза на дружествата на художниците в България.
Издава и редактира в. „Щурец“ (1932–1944), в който публикуват много от значителните български автори – и леви, и „официални“: Елин Пелин, Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев и много други популярни по това време интелектуалци. Арестуван е и измъчван след 9 септември, умира от раните си на 18.11.1944.
Посмъртно е осъден от Народния съд, което лепва петно и върху неговото семейство. Отнема се цялото му движимо и недвижимо имущество в полза на държавата – става дума за вила в Боровец и жилище в София, както и няколко ниви. Иззети са и всички налични пари на семейството, което остава буквално на улицата. През следващите 45 години всички те са били разглеждани като неблагонадежни и не са могли да ползват никакви привилегии от държавата.
Така през март 1945 г., Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Формалният повод за присъдата е карикатура на Алексиев, представяща Сталин с брадва в ръка, от която капе кръв, както и заради вица, че английският каучук е еластичен, холандският още по-, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души.
Най-малкият му син Александър успява да емигрира в САЩ и се завръща за пръв път в България след промените от 10 ноември 1989 г. Алекс Алексиев става съветник на министър-председателя Филип Димитров, припомня БГНЕС. През 1992 г. името му е замесено в бурния политически живот и противопоставянето между БСП и СДС. В края на първото десетилетие на ХХI век Алекс Алексиев окончателно се установи в България. Той правеше анализи за редица медии, имаше критична гледна точка спрямо Русия на Владимир Путин и Турция на Реджеп Ердоган. Алекс Алексиев почина на 28 юли 2019 г.
Той има син роден в САЩ, Ерик Алексиев е на 30 г. Мечтата му е да знае повече за своя род и България.
