В памет на Благовест Пунев

Димитър ПАВЛОВ

Благовест Анастасов Пунев, роден в Пещера на 23 юни 1948 година, е изтъкната фигура в българското право. Завършва ЕСПУ „Св. Климент Охридски“ и Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Решението му да се посвети на правото през 1967 година е смело и забележително – време, когато тази дисциплина често е подценявана като „отмираща“. Пунев проправя пътя за своя род като първи юрист в семейството, а синът му, Анастас Пунев, днес е уважаван преподавател в същия факултет и специалист по гражданско право.

Професионалната кариера на Благовест Пунев започва през 1975 година като съдия в Районния съд в Кърджали. По-късно преминава в Районния съд в Пазарджик (1979–1986), където утвърждава репутацията си на съвестен и способен юрист. През 1986 година е назначен за заместник-председател на Окръжния съд в Пазарджик, а от 1990 година започва работа като съдия във Върховния съд – позиция, която бележи върха на професионалния му път.

Освен съдебната практика, Пунев играе важна роля и в обществения живот на страната. През 1990 година е председател на Районната избирателна комисия в Пазарджик, а през 1991 и 1992 година – член на Централната избирателна комисия за парламентарните и президентските избори. През 1994 година е назначен за заместник-председател на Централната избирателна комисия, където демонстрира уменията си за балансирано и независимо управление.

Като ръководител на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, а по-късно и съдия в Конституционния съд (2006–2015), Благовест Пунев оставя неизличима следа в съдебната система на България. С интелектуална проницателност и етична непоколебимост той допринася за развитието на правната теория и практика, утвърждавайки върховенството на закона. През 2017 година оглавява Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, като до последно остава верен на любимата си област – вещното право.

Пунев е високо ценен автор в правната общност. През март публикува статия за „Лекс“, посветена на приращението – сложен и спорен въпрос във вещното право. Като съдия във Върховния съд, той е сред водещите фигури в изграждането на съдебната практика по реституцията, когато законодателството е било оскъдно и решенията на съда – от изключителна важност.

Извън юридическите си успехи, Благовест Пунев се подчинява на строги житейски принципи за независимо поведение, включително в сложните условия на тоталитарния режим. Неговото развитие преминава през всички нива на съдебната йерархия, доказвайки се като кариера съдия, който остава отдаден на професията и неотклонно защитава независимостта на съдебната система.

Особено влияние върху професионалното му формиране оказва Румен Янков – бележит юрист и морален авторитет, който вдъхновява Пунев със своя пример. Пунев сам се отличава със своята широка ерудиция, простираща се далеч отвъд юридическите науки, както и с готовността си да отстоява правдата, дори когато е в малцинство. В Конституционния съд той често подписва особени мнения, вместо да следва конюнктурата на мнозинството.

Отказвайки светската слава и интервютата с категоричното „Аз не съм шоу магистрат“, Благовест Пунев говори ясно и конкретно, когато става дума за правото. Той предупреждава, че основният проблем на съдебната система е липсата на качествен подбор на кадри – хора с професионална подготовка и морални качества. В своите изказвания подчертава опасността от търговия с влияние между политическата власт и магистратурата, която прави съдебната система зависима и безотговорна.

За родния си град Пещера Пунев е не просто бележит юрист, но и горд потомък на славен род, дал на града революционери, писатели, кметове и общественици. С дарението на историческите изследвания на своя баща, Анастас Пунев – бивш кмет и почетен гражданин на Пещера, той затвърждава наследството на своя род.

Животът и делото на Благовест Пунев са ярък пример за отдаденост, почтеност и стремеж към съвършенство, които вдъхновяват поколения юристи и оставят трайна следа в историята на българското право.