Йордановден или както е известен в християнството Богоявление е най-старият църковен празник. Православието в нашата страна го чества от момента на поккръстването, а с българската истоия го свързва и фактът, че именно на този ден през 1200 г. цар Калоян освещава бойните си знамена. Говорим за традиция от 825 години насам. Както вече споменахме тя е поставена от цар Калоян, който на този ден изнесъл своите знамена, за да бъдат осветени и благословени от свещениците след Великия водосвет, а зад тях на специално изработена платформа били поставени всички трофеи, завоювани от владетелите на Второто българско царство.
Литийното шествие изминавало под звука на камбаните пътя от двореца в Царевец до бреговете на река Янтра. След свещениците, които носили хоругвите се подреждали царят, партриархът и епископите. След тях били носени пленените знамена и символи. Древните хронисти описват съдържанието на плячката – там били пирамидалните византийски корони на Исак II Ангел, както и множество пленени хоругви, златни императорски чаши и други предмети.
Ето какво пише Георги Акрополит: „Защото те задигнали императорските пирамидални корони, чашите на знатните, голямо количество пари и самия императорски кръст. Макар един от свещениците да го бил хвърлил, след малко те го намерили в реката. Той бил направен от злато и в средата си имал частица от светото дърво, на което бил прикован господ Христос. Тази [частица] била оформена във вид на кръст. Той имал премного отделения, в които се намирали мощи от по-прочути светци, мляко от богомайката и някаква частица от пояса ѝ. Също така много други свещени неща. А император Исак отишъл като беглец в Константинопол.“
Цялата процесия се наричала „триумф“ и имала за цел да покаже на българите, че те са достоен народ, който има право на своя територия и държава. Първият триумф бил посветен на десет годишнината от разбиването на византийската армия в Тревненския проход през 1190 г. , тогава цар бил Иван Асен I. С течение на времето завоюваните реликви нараствали като брой, а триумфът се извършвал ежегодно.
За българите знамето е един от най-важните символи на националното единство, свързан с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В мирно време знамето продължава да е много важен знак за войнската чест и доблест. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция и до днес в София се провежда тържествен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.
Според каноните на църквата бойното знаме се освещава само веднъж, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има сила да унищожава злите сили, да отмива старото, да дава живот и ново начало.
Ритуалът се е запазил до падането ни под османско владичество, а след Освобождението традицията е възстановена от първия военен министър на България Пьотър Паренсов. Тя продължава да се спазва до 1946 г. След обявяването на България за република, ритуалите, свързани с църквата и водосвета, се прекратяват. Те са възстановени отново след 1990 г.
Богоявление е денят, на който Йоан Кръстител покръстил братовчед си Исус Христос във водите на река Йордан. В момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб. Оттук идва названието на празника Богоявление, който се отбелязва с литургия и водосвет.
Свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят. Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селището и всички го даряват. Вярва се, че той ще бъде здрав и честит през цялата година.
Българите наричат празника Йордановден още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско). На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден, в миналото къпят болни там, където е хвърлен кръстът. На Богоявление се извършват много обреди с кръстена вода за здраве и плодородие. Рано сутринта моми и невести отиват да налеят кръстена вода. Отнасят на реката или потока иконите от къщи и палешника, с който са кадили трапезата на трите кадени вечери, и ги потапят в реката да ги окъпят. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. После момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Пак за здраве окъпват и именниците.
На Йордановден се правят прогнози за бъдещото плодородие и за времето през годината. Ако денят е студен и сух, то се очаква плодородна година. Общо е вярването, че ако на този ден хвърленият във водата кръст и китката на попа, с която ръси, замръзнат – голям берекет ще има през година.
Според народното вярване, през нощта срещу Богоявление небето се отваряло и всичко, което праведният човек си пожелае, Господ ще му го даде. В района на град Битоля през вечерта на Богоявление моми, готови за женитба, изпълняват обичай тайани – обредно напяване на пръстени и китки. В селата в Разложко и Прилепско е познат интересен обичай водичарки. Малки момичета се разделят на групички и обикалят къщите, като пеят водичарски песни на всеки отделен член от семейството, с които им пожелават здраве и благополучие.
В Средните Родопи за Йордановден е характерен друг интересен обичай, познат като хаскане– обредно къпане на всички, които посрещат Водици в нов социален статус – младите булки и младоженци, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. Къпаните се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги.
После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде окъпан, трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата настъпва краят на мръсните дни (които са от Коледа до Йордановден) и започва периодът (от Йордановден до Заговезни) на сватбите и изпращането на сгледници. На Йордановден с гостуване се почитат и всички именници.
Днес това е един от много почитаните християнски празници у нас. Масово се отбелязва с водосвет и с хвърляне от свещенослужители на кръста във водоеми, като млади мъже се надпреварват да го хванат.
Не скачайте във водата, ако
За онези, които искат да се опитат да извадят кръста от водата, е важно да знаят основните правила за потапяне в ледената вода през зимата. Когато се потопите в ледената вода, надбъбречните жлези изхвърлят голямо количество антистресови хормони в кръвта. Те тонизират кръвоносните съдове, премахват отоците и възпалителните процеси. С гмуркане в ледената вода може да се премахнат симптомите на псориазис, астма и да се коригират леки проблеми на сърдечно-съдовата система.
Гмуркането в ледена вода има и странични ефекти. При слаба имунна система не се разрешава гмуркане, тъй като човек може да получи силна инфекция. Хората с бъбречни заболявания, високо кръвно налягане, захарен диабет, както и жени с гинекологични заболявания и бременни жени не трябва да сккачат в ледената вода.
Идеален е вариантът, в който сте подготвили тялото си за гмуркането постепенно, в продължение на няколко години.
Но ако за пръв път ще скачате във водата през януари, следвайте правилата на опитните „моржове”. Първо, трябва да отидете на лекар, за да прецени той дали можете да се гмуркате по това време и тази температура на водата. Задължителни атрибути на зимното къпане са шапката за плуване и специално килимче, което ще предпази стъпалата ви за залепване върху леда, след като излезете от водата.
На новаците не се препоръчва да се гмуркат, ако температурата на въздуха е по-ниска от десет градуса под нулата. Преди да с хвърлите за кръста на Йордановден, хапнете нещо час и половина преди това. Преди да се гмурнете, потичайте, за да се загреете. Не скачайте рязко във водата, за да не предизвикате силен стрес за кръвоносните съдове. Подгответе тялото си, като наплискате лицето, ръцете и коленете си.
