Никола ИВАНОВ, литературен критик
В началото на стихосбирката си „Отмъстителна поезия“ Златна Костова е записала думите на своя съпруг: „Истината разглобява романтичните представи на всички нива…“ След това споделя: „С тази книга отмъщавам на истината за болките и раните, които нанася, и избирам да остана от другата страна – от страната на красивите лъжи.“ Тази позиция предопределя и хуманистичното звучене на стихотворенията. Поетесата е привърженик на хуманистичното начало и не предпочита точните науки, които боравят обикновено с числа и математика, защото са студени, обективни, в тях преобладава логиката, но нямат души, просто „чувствата нямат място в точните науки“. Поетесата не иска да живее в роботизиран свят, в който „връзките са железни“, но безчувствени, за нея логиката е противоположна на чувствата, защото чувствата и емоциите са плод на сърцата и душите на човеците. Тя се обръща към своя мним събеседник, който иска да е неин учител: „Числата не ми говорят нищо“ и в поантата е категорична: „Не си ти моят учител.“ („Не си“). В друго стихотворение споделя:
Сакатото куче, което храня
на улицата пред нас,
ме ухапа.
До кръв.
Направи го без да иска –
може би от любов,
или просто не знаеше
как да ми благодари.
В стиховете социалното послание е преплетено с хуманистичното, защото понякога благодарността наранява, макар да е изразена въодушевено и искрено, но по неподходящ начин. Освен това всеки носи в себе си бесове и не знаем в кой момент те ще се покажат на повърхността.
Основна тема в стихосбирката е Любовта. Многостранна и полифонична е любовта в лириката на Златна Костова, защото любовта е пресъздадена и изразена в различните й аспекти и проявления, от различни гледни точки – интимни, социални, философски, екзистенциални… Любовта е осъществима пълноценно само ако съжителства със свобода, несвободата е ограничение и пречка пред истинската любов („Охра“). Живеенето по правила и команди като „Не!/ Не пипай!/ На място!/ Пази!“, забраните в театъра младите да си допрат нежно главите, в киното да си хващат ръцете е фалшив морал. Потискането на интимността поради насаденото пуританство е отрицание на чувствата. Младите влюбени трябва да намерят сили да се освободят от опеката на фалшивите морализатори. Дискретен е намекът какво може да се е случило между двамата влюбени.
Любовната връзка между влюбените е трайна, когато е духовна („Таланти“). Влюбените играят „поетична игра,/ в която ти казваш началото/ на стихотворение,/ а аз го продължавам./ Оказа се, че харесваме/ едни и същи поети…“. Понякога човек се лъже от първия си поглед и емоция, после се оказва, че нещо не е както трябва и интимната връзка се разпада. За откраднатата целувка става дума в „Романтичната англичанка“, ревността се появява в „Не искам“: „Не искам да има нощи,/ в които/ целуваш други жени/ в чужди сънища/ и друга жена плаче – насън -/ вместо мен.“ В „Морски шах“ става дума за двубоя между мъжа и жената за сърцето на другия. Любовта е търсене и намиране на половинката, на единствената и единствения („Никити, плажът“). В „Хубаво е“ е изразена жаждата по истинските автентични любовни преживявания, които нахлуват в лирическата героиня и обсебват сърцето и душата й като стихия. Сходно е главното послание в „Контрапункт“: „…но докато те слушам,/ усещам как премалявам от вълнение/ и колко силно искам/ да бъда с теб,/ без да имаме история,/ без да имаме бъдеще,/ да вървим прегърнати/ по тихите улици/ на това чуждо градче,/ да спираме и да се целуваме/ под всяко старо дърво/ с надеждата,/ че ще се опазим/ от дъжда.“ Любовта се появява ненадейно, изненадващо и те обсебва, за нея няма логично обяснение („Не знам“). Любовта кара лирическата героиня да научи думи като „загадъчна“ и „мистериозна“ („Авторитет“). За трайността в любовта е важна и прошката, умението да се прощава („Как?“). Понякога идва и разочарованието от другия и любовта („Ядене на плодове“). Споменът за любовта е акцентът в „Откритие“.
В интимните стихове на Златна Костова няма да открием цинични описания и бурни сексуални натуралистични картини, отсъства голотата, телесната сексуална рязюзданост. Любовното чувство е изразено деликатно, с една свенлива еротика, нежност и финес, то носи в себе си тих драматизъм, защото чувството е дълбоко, извира от дъното на сърцето и душата на лирическата героиня на поетесата. Няма преиграване на чувства и еклектика в тях, захаросани сълзи и повърхностни преживявания.
Силна е екзистенцията в лириката на Златна Костова. В стиховете й винаги битът преминава в битие и екзистенциални размисли. Дори в любовта поетесата търси и намира екзистенцията. както е във „Фон“, което блести с чистотата на чувствата между влюбените. В „Добра ученичка“ поетесата споделя:
Най-сетне научих урока
Бързо влюбване
и раздяла без болка.
Някой иска ли да ме изпита?
В „Тази сутрин“ и „На снимката“ поетесата размишлява за бързо изтичащото Време, времето е еднопосочно и жестоко, не можем да го върнем назад, изтича отреденият ни земен живот, което е жестоко, но е факт. Времето изтича като пясък между пръстите, а животът ни на земята е само миг от вечността. В центъра на „Дали съм“ е вечното съмнение на талантливия, дълбокия, зрелия, мислещия човек, за ангелското и дяволското, което всички носим в себе си, за вечната борба между тях у всеки от нас, за трудното им съжителство в сърцата и душите ни. Лирическата героиня задава сложните екзистенциални въпроси „Дали съм/ за някого ангел“ и „Дали не съм/ наказание за някого“. А дали ще дадем път на Доброта и ангелското зависи от самите нас.
Лириката на Златна Костова е фина. Колко финес откриваме е представата за любовта в „Такава“: „… с кожа от мек копринен плат,/ върху който Климт,/ „Целувката“ ще нарисува./ Като момичето на Набоков,/ дето не знае още как, но се опитва/ да флиртува./ Тя е като в песен/ на Чет Бейкър -/ не знае какво е любов,/ но щом я открие,/ ще се влюби бавно.“ И продължават сравненията и метафорите: „“Като розата на Малкия принц“; „Като шала на Айседора Дънкан“; „… като в динята на Неруда…“. Колко финес откриваме в „Кратка раздяла“:
Разделихме се в един.
Цял следобед
притихналата ми стая
диша равномерно
със зелените си пердета
и те сънува.
Финесът в стиховете на Златна Костов се допълва от любимия на поетесата нежно син цвят. В „Усмивка“ сините очи я гледат „засмяно, опрощаващо“. В „Сякаш“ споделя за любимия: „…докато останат само очите -/ светло-сини,/ сиво-сини,/ тъмно-сини,/ виолетово-сини,/ тъжно сини,/ синьо-зелени,/ прозрачни/ като небето в ясен ден/ и метличините по пътя за вкъщи,/ като морето преди стъмване,/ теглят ме към дълбокото…“. Различните нюанси на синьото разкриват умението на Златна Костова да рисува със слово.
В „Състезание“ поетесата мечтае за безсмъртие. За Златна Костова единствено чрез оставените духовни следи може да се постигне безсмъртие, това е шансът на твореца да го помнят и след физическия му земен край. Затова в „Никога“ поетесата се моли:
Ти само
никога не ме напускай,
Поезийо!
В „Сексистко“ сексуалността е осмислена през изкуството, всичко е изразено чрез изкуството и в изкуството, защото най-силно и дълбоко чувствата се изразяват чрез универсалния език на изкуството:
Два са езиците след Вавилон –
на поетеси
и прозаици.
В лириката на Златна Костова преобладават самота, тъга, дъжд…. Тя не използва и не рисува светли картини и цветове, не разчита на колорита, работи с фин поетичен инструментариум. В стиховете й думите, образите, метафорите и останалите художествени средства имат и втори план, защото са полифонични. Неочакваните обрати на мисълта и посланията в стиховете ги преосмислят, правят ги многопосочни и универсални. Тя притежава специфична поетична чувствителност.
С лириката на Златна Костова трябва да се общува в тишина и самота, за да достигнат до нас и дочуем поетичните й нашепвания и послания и да ги съпреживеем, защото са универсални.
ЗЛАТНА КОСТОВА, „Отмъстителна поезия“, стихове, Изд. „Блек фламинго“, 2016.
