Ваня СТЕФАНОВА
„Празник иде посред зима“ – под този наслов днес брациговци потачиха деня на виното и любовта. По стара традиция шествие с каруца и музика тръгна от площад „Централен“ и по брациговските улици се насочиха към стария мегдан пред сградата на Градски исторически музей.
Пъстро мнозинство от моми и момци в носии внесе изключителен колорит по опустелите улички. Спазен бе обичаят да се зареже лозата в двора на етнографския музей – Къневи къщи.
Веселие, наздравици, хора така бе отдадена почит на св. Трифон Зарезан по стар стил. Разбира се като всяка година имаше конкурс за най- добро домашно вино /бяло и червено/, а за втора година и конкурс за най- добро домашно мезе.
А тъй като новото време наложи един нов празник – този на любовта, имаше и златна сватба. Защото имало едно време едни хора, които не знаели какво е свети Валентин, но знаели да обичат доживот…
И Бог ги благословил 50 години да бъдат заедно, да носят съвместно брачния хомот и половин век да вървят ръка за ръка по пътеките на семейния живот.
В Брацигово през 1975 година над двадесет двойки сключват граждански брак. 15 от тях достигат до заветните 50 години заедно, но само 6 от тях са постоянно живеещи в града.
Кметът на Брацигово поздрави семействата – юбиляри и им пожела дълголетие, здраве и още много споделени мигове съвместен живот. Двойките получиха поздравителен адрес, бутилка вино, кристални чаши и роза в знак на уважение и почит.
Това е българският празник! Наздраве с чаша вино! А любовта ли? Тя не се нуждае от специален празник! Здрави да бъдем и и да пребъдваме в радост и благоденствие!
