Със свой указ президентът Румен Радев наименува Летище София на името на Апостола на свободата Васил Левски
На основание чл. 98, т. 13 от Конституцията на Република България със свой указ №22 от 17 февруари 2025 г. президентът Румен Радев наименува Летище София на името на Апостола на свободата Васил Левски. Така неговото официално наименование става Летище „Васил Левски“ – София.
Историята на летището
Първото летище на София е „Божурище“, от което през 1927 г. започват първите редовни въздушни пътнически превози по линията София – Русе – Варна. Оператор е създаденото с договор между Царство България и немския авиоконцерн Junkers & Co през 1926 г. българско народно въздухоплавателно акционерно дружество „Бунавад“. Отново от 1927 г. френската авиокомпания CIDNA (след 1933 г. Air France) открива пътническата линия Белград-София-Цариград, а по-късно – до закриването на летището за пътнически полети през 1947 г. – там кацат и самолети на германската Deitsche Lufthansa, нидерландската KLM, полската LOT и др.
Първата летателна площадка в град София се е намирала на територията на днешната централна ж.п. гара, а началото на първите полети по вътрешни линии е поставено с транспортирането на пощенски пратки по два маршрута: София-Горна Оряховица-Варна-Русе и София-Пловдив-Ямбол-Бургас.
Първото летище в село Враждебна
През 1930 г. е открито и пътническо приемно здание. Сградата, чийто архитект е все още неустановен, макар малка по размер впечатлява с някои детайли в духа на модерната архитектура – обилно остъклен полуцилиндричен обем и козирка с полукръгъл завършек. Модерният стил е напълно очакван, като се има предвид важността на навлизането на този нов за времето си начин на транспорт.
Изграждането на новото летище село Враждебна започва с указ на Цар Борис III, издаден на 16.IX.1937 г. Към 1939 г. се строят 2 хангара и малка административна сграда; а също и писта за излитане и кацане с грундова настилка. През 1943 г. започва строителството на нова бетонна писта с дължина 1050 m и ширина 80 m., като е завършена през 1948 г. „Циклоп“ и други фирми изграждат пурльожката и перона.
Изграждането на големия пътнически терминал (днес Терминал 1) започва през 1938 г. по проект на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев. Зданието е открито през 1949 г., когато от там започват редовните пътнически полети. Още преди да е завършена, сградата се ползва като склад от военните поделения на летище „Враждебна“, а от 1946 г. до 1948 г. в помещенията ѝ са разположени курсанти на Военновъздушното училище.
Архитектурата на приемното здание е спокойна и сдържана, без излишна импозантност и показност. Обемите – ясно четими – са разположени хоризонтално със спокоен ритъм на прозоречните отвори. Централната част е решена с обилно остъкляване към главната зала, насечено от няколко вертикални лизена. Облицовката е с бял камък.
Приемното здание съдържа правителствено/дипломатическо крило, образуващо западната част на сградата, сектор за международни полети в централната част и източно крило за вътрешните полети. Централно разположената главна зала с височина от 2 нива отвежда към митицата, която е свързана с 2 по-малки чакални с бюфет преди отвеждането към самолетите. В етажа, над чакалните от северната страна има ресторант с тераса към стоянката на самолетите, приемна зала, хотелска част за транзитни пътници, канцеларии, жилища и обслужващи помещения. Върху покрива са разположени контролната кула и достъпна за посрещачи тераса. Летището разполага също и с диспечерски пункт, метеорологична служба, медицинска служба, административни помещения, митница и др.
Като чат от обзавеждането на централната зала през 1949 г. художникът Иван Пенков изпълнява 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е представен с емблематична сграда. За София в картата на Европа е подбрано изображение на самата приемна сграда на летището, а в картата на България град Русе е представен с изображение на пристанищната ж.п. гара. Стените са покрити с различни видове естествен камък, а за осветление са монтирани 3 големи метални полилея.
За съжаление, през 1960-те години автентичността на сградата е компрометирана с редица пристройки, а през края на 1990-те е проведена мащабна реконструкция, която окончателно компрометира автентичността на фасадата. За съжаление, въпреки високите архитектурни и естетически достойнства на сградата, бъдещите планове включват дори вариант за пълното унищожаване на зданието – решение, която смятаме за погрешно и пагубно за българската архитектурна и авиационна история.
През 1939 г. е открита първата приемна сграда на Летище София, а две години по-късно е завършено и летателното поле с грундова писта за излитане и кацане. Девет години по-късно е конструирана първата бетонна писта с дължина 1050 м.
През 1949 г. със създаването на българо-руско авиационно обединение ТАБСО се поставя началото на редовните международни линии, свързващи София с другите европейски столици.
В периода от 1951 до 1965 г. поетапно се модернизират съществуващият пътнически терминал и пистата, която е удължена до 2720 м, за да може да приема съвременните по-големи турбореактивни самолети.
Следващите години се характеризират с бърз растеж на летищния трафик, което налага многократно увеличаване на капацитетните възможности – за вътрешните полети до Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица и Търговище е обособен отделен терминал, а по-късно е построена и нова сграда за пристигащите по международни линии пътници. Междувременно пистата за излитане и кацане е ремонтирана няколко пъти, инсталирани са съвременни аеронавигационни съоръжения, отговарящи на динамично променящите се изисквания на модерната реактивна гражданска авиация.
През 90-те години с решение на Министерския съвет на Република България е основано самостоятелно търговско дружество „Летище София”.
ХХI век
През 2000 г. Терминал 1 на Летище София е основно реновиран – разширен е салон „Заминаване” и е обособена сграда за пристигащи пътници. Разположен върху площ от 15 000 кв. м. с капацитет от 1.8 млн. пътници годишно, построеният в първата половина на ХХ век терминал все още носи почерка на тогавашните архитектурни влияния – масивни полилеи от ковано желязо и стенни мозайки от естествен камък – това е което днешните пътници на нискотарифните и чартърни авиокомпании могат да видят.
На 31 август 2006 г. Летище София въвежда в експлоатация новата писта за излитане и кацане, изнесена на 210 м северно от предишната, като източният край на дългото 3600 м съоръжение прехвърля коритото на река Искър по специално изграден мост. Допълнително са изградени нови скоростни и свързващи пътеки за рулиране, които осигуряват 20 самолетни движения на час при висока степен на безопасност. Аеронавигационното оборудване на новата писта за излитане и кацане осигурява възможност за кацане в условия на намалена видимост при Категория IIIB по стандарти на ИКАО.
В навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз Летище София посреща 70ия си юбилей с ново лице – на 27 декември 2006 г., отваря врати Терминал 2. С годишен капацитет от 2,6 млн. пътници терминалът е проектиран по начин, предполагащ неговото разширение в съответствие с нуждите на развиващия се през следващото десетилетие трафик. И действително през декември 2013 г. Терминал 2 претърпява разширение в северна посока, което позволява допълнително увеличение на неговия пътнически капацитет от около 200 000 годишно.
Централната сграда на Терминал 2 е изградена върху площ от 56 850 кв.м. с допълнителна пътническа галерия дълга 242 м и оборудвана с 7 пътнически ръкава и автобусни изходаи.
Достъпът до 8-те нива на терминала е улеснен от 12 асансьора и 7 ескалатора.
Пасаж свързва залите с покрития автомобилен гараж, разполагащ с над 800 паркоместа.
Терминал 2 разполага с търговски зони на обща площ от над 4 000 кв.м, предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически и рент-а-кар услуги, банки и бюра за обмяна на валута.
Автоматизираната система за сортиране на пътнически багажи с 4-степенна проверка по сигурност, 36те гишета за регистрация на пътници и багажи, терминалите за интернет и самостоятелна регистрация на пътници и багажи, модерната летищна информационна система са само част от съоръженията, осигуряващи качествено обслужване за 2000 пътници в час „пик”.
През април 2009 г. Летище София завършва строежа на шумозащитен екран на площадката за изпробване на самолетни двигатели.
С неговото изграждане, както и с централизирането на процедурите по антиобледенителна обработка на въздухоплавателни средства върху две специализирани площадки, летище София изпълнява социален ангажимент по отношение на жилищните райони най-силно засегнати от непосредствената оперативна дейност на летището.
Уникалното за Балканите съоръжение осигурява намаление на шума чрез поставяне на солидна преграда между звуковия източник и изложените на неговото въздействие.
Заглушителния ефект при пробите на самолетни двигатели се изразява в около 17 dB(A) при прогнозирани 15 dB(A).
Какво друго?
С цел подобряване на качеството и ефективността на аеронавигационното обслужване в зоната на летището на 05 декември 2012 г. е открита новата летищна контролна кула на ДП „Ръководство Въздушно движение”. Проектът се явява естествено доразвитие на летищния комплекс и е пряко свързан с реконструкцията и разширението на Летище София. Върху разгърната застроена площ от 2 400 кв. м. и с височина 50 м, разположеното на запад от Терминал 2 съоръжение е в съответствие с най-модерните тенденции в Европа и е с експлоатационен живот от над 40 години.
В западна посока от летищната контролна кула се намира „Луфтханза Техник София“. Предприятието е петата висококонкурентна база за основен ремонт и поддръжка на тясно-корпусни самолети, която Луфтханза Техник Груп създава в Европа.
Какво ново?
С цел поддържане на високите стандарти в пътническото и аеронавигационно обслужване Летище София предвижда редица инфраструктурни промени пряко обвързани с нуждата от увеличаване на пропускателната способност на летищните съоръжения.
В тази посока предстоящо е закупуване и монтиране на два допълнителни пътнически ръкава, на изграждане на нова скоростна пътека за рулиране, на разширение на съществуващата източна антиобледенителна площадка и на обособяване на перон за бизнес авиация.
