Стотици пазарджиклии се поклониха пред паметника на Васил Иванов Кунчев въпреки мразовития ден. Политици, граждани и ученици намериха време, за да застанат мирно и с поклон да отдадат своята почит към непреходната личност на бележития българин, който лиши себе си от семейство и дом, за да се бори за свободата на днешна България.
Цветя и венци на признателност пред паметника поднесоха областната управителка Валентина Кайтазова,
кметът Петър Куленски
председателят на Общинския съвет – Найден Шопов
общински съветници
и много ученици и граждани.
Денят на почит започна в архирейския храм „Успение Богородично“, където бе отслужена панахида и бе почетен дяконът, който събуди заспалият народ и го призова да се бори за свободата си.
С литийно шествие участниците в панахадита, заедно с ддуховниците се отправи към пл. „Васил Левски“, където се издига паметникът на Апостола. Той е дело на бележитият ни съгражданин проф. Величко Минеков. Шествието бе предхождано от членове на клуб „Традиция“, които бяха облечени в хайдушки дрехи.
На 18 февруари 1873 г. Левски е обесен в покрайнините на София от турските власти. Васил Левски е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.
Той е участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868).
Васил Левски осъществява две обиколки в България – първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората – от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България – в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот.
През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април – 4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи.
На 27 декември (стар стил) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари (ст. ст.) със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари (ст. ст.),18 февруари (нов стил) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. По традиция всяка година на 19 февруари се отбелязва годишнината от смъртта му, когато в цялата страна се организират тържествени чествания.
