Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата и се предполага, че е оформен въз основа на древна обредност, свързана с езическите земеделски култове към природата, характерни за Балканския полуостров – тези на тракийските и елинските обичаи.
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена нишки) е познат в:
- България – мартеници се връзват на всички хора (традиционно само на децата и младите жени, но в наши дни и на мъжете), а също – на млади животни и дървета.
- Румъния – мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувка.
- Молдова – сходно с обичаите в Румъния.
- Албания
- Гърция – мартеници се връзват само на ръцете на децата.
- Северна Македония – сходно с обичаите в България.
- Сърбия – практикувано главно от хората, с български етнически произход.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите ѝ.
На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница – най-често на ръката; също така мартеници се поставят и на мъжете и възрастните хора. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“. Понякога на малките деца връзват мартеничка докато спят и им казват, че е била Баба Марта.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и изричане на наричания.
Според традицията, мартеница се носи до долитането на щъркелите (или до виждането на тяхно гнездо), което се отъждествява с идването на пролетта. Тогава се сваля и се връзва на цъфнало плодно дърво, за да даде много плодове. В случай, че овошките са вече прецъфтели, обичаят повелява мартеницата да се скрие под скала или голям камък, за да отиде магическата ѝ сила в земята и в природата.
