Стогодишен юбилей на своята майка, баба и прабаба отбелязаха днес децата,внуците и правнуците на Верка Ангелова от Говедаре.
Рожденичката посрещна на крак, както кметът на селото Георги Методиев, така и част от певческата група към местното читалище и журналистите, които дойдоха да отразят събитието.
В малкия си, скромен, дом юбилярката живее от осемдесет години. В добро и лошо, тя споделя делници и празници със съпруга си Тодор, в продължение на повече от шестдесет години. Заедно отглеждат двете си деца – дъщерята Латинка и синът Гавраил.
„Бях в пети клас, когато почина майка, нас татко ни отгледа. Бяхме пет деца, един брат и четири сестри. Татко беше много грижовен към нас, ние много се обичахме с него. През целия си живот съм се трудила, предимно земеделска работа, на полето. Много неща са ми минали през главата, но аз и сега казвам на младите – не се тревожете за неща, които не можете да промените. Както се казва – „не си го слагай на сърце, сложи го под крак“. Това много ми помага. Не се тревожа за неща, които не зависят от мен.“ – споделя дългия си житейски опит столетницата.
Тя никога не е спирала да работи и да се движи, „до преди няколко години сутрин рано, към четири часа, тръгваше към шосето за Пазарджик и Пловдив. Там има пазар, продават се зеленчуци, плетива, билки, подправки, кой каквото има. А баба Верка с една малка количка караше там стоката си – собствено производство. Отива много рано, ое преди изгрев, за нея всеки ден е празник. Започва от рано и свършва късно, няма да я видите да спи посред бял ден. Сега като вече е по-трудно да върши работа по двора се разхожда или иначе казано прави „тегели“ – от единия край на двора до другия“, разказва дъщеря ѝ Латинка Белчева. „Природно интелигентна е, по цял ден се моли и медитира напоследък, всичко яде, телевизия гледа, но не по цял ден. Родена е в Гюровия род в Говедаре и за нея е много важно спокойствието. Нейният живот е протекъл с немного катаклизми, но когато има проблем, през нощта тя не може да спи и самата тя разказва – сядам и започвам да мисля – аз мога ли да направя нещо, за да променя това, което ми дойде на главата? Не, не мога, тогава защо да се притеснявам? И край. Тя го изчиства от акъла си и повече не се притеснява и мен така учи, защото аз съм другата крайност, аз съм много притеснителна. И сутрин като дойда при нея и ѝ кажа, че цяла нощ съм се тормозила с нещо тя ми отвръща: „колко пъти да ти кажа – слагай под крак.“ Значи – махни го от главата си, не го запечатвай, то ти носи негативна енергия.“ Латинка е прекарала живота си в Пловдив, тя е агроном по професия, но от близо двадесет години се грижи за майка си и е повече в родния си дом.
Синът на баба Верка – Гавраил Гавраилов е машинист на строителни пътни машини. Той и сестра му даряват баба Верка с четирима внуци, а днес, на празника, там бяха и седемте ѝ правнуци. Животът е пръснал внуците на баба Верка в София, Пазарджик и Пловдив, но те с радост идват при нея в двора, в който са припкали като деца. Гавраил има двама синове, а Латинка е майка на син и дъщеря.
Пред очите на юбилярката като на кинолента са преминали и царското време и социализма, а тя е и свидетел на безкрайният ни преход.
Поздравителен адрес от читалището прочете Елисавета Николова: „Пожелаваме ти още дълги години живот и здраве, а душата и сърцето ти да бъдат изпълнени с мир и любов! И помни, човек е на толкова години на колкото се чувства! Честит празник!“
Лични пожелания за здраве и дълголетие отправи и кметът Георги Методиев. От името на кметството той също поднесе подарък на баба Верка.
„Изключително работливи хора, баба Верка ще я видите рано сутринта с количката със зеленчуците към пазара, по обед ще я видите да премита пред къщата, следобед е в градината, прекопава, полива. Не се спира тази жена и е пример и повод, ние, по-младите да се срамуваме, че не сме толкова дейни и не работим толкова много като нея. Пожелавам ѝ още много години живот, за да могат всичите ѝ деца, внуци и правнуци да се радват на нейната доброта и мъдрост, и да се гордеят с нея, защото това наистина е гордост да са край нея.“ – разказа съседката на семейството Мария Димитрова, чиято баба е доживяла до 102 години. „Не само тя и мъжът ѝ – дядо Тодьо беше много работлив и като бяхме малки, на връщане от училището, ни спираха и искаха да ни видят бележниците! Много се радваха като видят, че имаме хубави оценки! И дядо Тодьо винаги ни е казвал, че най-важното е да се учим. Те имат и доктор сред внуците си, дали са добрият и нужен пример, че трябва да се учи много за да се постигнат добри неща!“ – допълва Мария.
И както подобава на рожден ден – имаше торта и свещичка.
Чуйте и разказа на баба Верка. Пожелаваме ѝ да бъде здрава, все така жизнена и да посреща драги гости в дома си още дълго време.
