Процентът на горските територии в общината е 12,25 %. На територията на община Пазарджик се срещат естествени и изкуствени насаждения от благун, зимен дъб, космат дъб, келяв габър, акация и др. Създадени са култури предимно от черен бор, по-малко на белия бор, акация, зимен дъб, сребролистна липа, черен дъб, мъдрян и др. В община Пазарджик има пет защитени дървесни вида, всички на територията на град Пазарджик:
Черна топола – Populus nigra l., с височина 28 м, обиколка на ствола 4,65 м., на възраст 240 год., находяща се на територията на парк-остров „Свобода“. (м. „Острова“). Обявена е с Постановление № 1169/18.03.1950 г.
Ливански кедър – Gedrus libanii a.rich, с височина 12 м на възраст 70 год., находящ се на ул. „Орлово гнездо“ № 6 в частен имот. Обявен е със Заповед № 197/ 11.03.1987 г. на КОС (ДВ, бр.25/1987 г.)
Дръжоцветният дъб и днес пази сянка на ул. „Мария Луиза“
Дървесният вид – дръжкоцветен дъб (летен дъб) – quercus pedunculiflora, е на възраст 200 год., с височина 25 м и обиколка на ствола 3,45 м. Намира се в имот на ул. „Мария Луиза” № 86. Обявен със Заповед № РД-648/ 05.09.2006 г. (ДВ, бр.85/2006г.) на Министъра на околната среда и водите.
Секвоя, с височина 18 м и обиколка на ствола 2,57 м. Намира се в гр. Пазарджик, м „Чуренска градина“ (на изхода на гр. Пазарджик, в посока Юнаците и Ветрен. За съжаление днес дървото не е в отлично състояние, тъй като ветровете и снеговете са изпочупили част от клоните му. Обявена е с Постановление № 1169/18.03.1950 г.
Родината на този хилядолетен вечно зелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния. Там има и национален парк “Секвоя”, където отделни екземпляри са на възраст над 2000 години, с височина повече от 100 метра и диаметър 10-12 метра.
Названието им е свързано с името на индианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука.Най-старите секвои са на 2200 г., но за тях човечеството е научило едва след 1850 г., след като случайно един англичанин открива цяла гора. Най-високата секвоя се намира в графство Хумболт – 110.8 м.
Хибриден чинар
В десния долен ъгъл на тази пощенска картичка от 1972 г. се вижда как е изглеждал чинарът пред сградата на ДКТ „Константин Величков“. Над покрива на сградата стърчи вековният чинар. Той е съществувал там още когато на това място е бил градският затвор.
Чинарът е запазена марка дърво за Пазарджик, виждаме го около театъра в центъра на града. Точно тези дървета не са столетници, те са насадени там през шестдесетте години на миналия век. Има ги в почти всички паркове на областния център, но един от представителите на това достолепно и красиво дърво е на възраст над сто години. То се намира в двора на театъра, а ще го видите ако влезете в заведението, което в момента ползва този двор.
Чинарът не е пряко защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на опазване – в мрежата от защитени зони „НАТУРА 2000“ – подлежат местообитанията, които видът формира – 92С0 „Гори от Platanus orientalis“.
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като „Почти застрашен“ (Near Threatened).
