„Арменски геноцид“ е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската империя. Съвременни арменци от цял свят почитат на 24 април жертвите на геноцида, продължаващ най-концентрирано в периода 1915-1917 г. Арменската общност в Пазарджик също отдава почит на жертвите в днешния ден. На тази дата през 1915 г, Османската империя постановява арестуването на 250 арменски интелектуалци. Въпреки че 29 страни, международни институции и организации са признали официално, че това е реално историческо събитие, описано най-точно с думата „геноцид“, съвременна Турция още отказва да го нарече така. България призна арменския геноцид през 2015 г.
ГЕНОЦИД
Най-безценният дар е да съхраниш Доброто в сърцето си. Най – големият грях е да предадеш душата ис на злото…
Злото е герой.
Победата – позорна.
Величие на рушител, погубил милостта,
алчността, преяла и доволна
– хищно вие химн на лудостта.
Злото е герой.
Небето, посивяло, облаците свъси.
Безчестие втурва се през купища злини.
Жестокост бесокръвно души, търси –
насилствен мир със грух да замени.
Злото е герой.
Победата – позорна,
предателството броди по измъчени земи.
Властта, в престъпностти доволна,
скоро ще е съдник на собствените си злини.
И тогава – огън, въздух и вода
ще пречистят морната земя…
Ще настъпи светла благодат
и Герой ще е доброто в този свят!
СОНЯ ХАЙ
В края на 19 век арменците населяват територията на три империи – Османската, Персийската и Руската. В Османската империя по онова време са живеели близо 2 милиона арменци – второто по численост малцинство след гърците. В навечерието на Първата световна война започват все по-силно да се забелязват белезите за разпадане на мултиетническата Османска империя. Засилват се и тенденциите на национализъм сред отделните народностни групи.
Протестите на арменски селяни и търговци срещу непосилното данъчно бреме постепенно преминават в бунтове, които са брутално смазани от османските войски. Между 1890 и началото на Първата световна война постоянно се стига до масови кланета на арменци, извършвани от турци и кюрди. От друга страна арменски терористи извършват в същия период многобройни атентати, включително и срещу султана.
Масови разстрели
По време на войната Османската империя воюва срещу Русия, докато много от арменците се организират в доброволни отряди, оказващи помощ на навлизащите руски войски. Арменските доброволчески батальони, биещи се на страната на руснаците, са се надявали, че царят по-късно ще подкрепи техните стремежи за национална самостоятелност. Османското ръководство впоследствие обвинява арменците за военния си провал в конфликта с Русия. В началото на 1915 година са разоръжени всички арменски войници в османската армия, цели батальони са изпратени да работят в строителството на нови пътища, а войниците по-късно са разстреляни.
В цялата империя постепенно се засилват антиарменските настроения. Така се стига до 24 април 1915 година, когато хиляди представители на арменския елит в Истанбул са арестувани и депортирани. Официалната цел, обявена от тогавашния министър на вътрешните работи, е да бъдат отстранени всички арменци от столицата на Османската империя.
През май същата година османската армия започва с масовите гонения на арменците от източните части на империята Обяснението гласи, че по този начин се предотвратява възможността арменците да оказват помощ на нахлуващите руски войски.
Тогавашният германски вицеконсул в Ерзурум пише на германския посланик в Истанбул следното: „След войната няма да има повече никакви арменци в Турция, гласи дословно казаното от една влиятелна личност. В случай, че тази цел не бъде постигната чрез най-различни насилия, се надяват, че лишенията по дългия път до Месопотамия и тежките климатични условия ще довършат останалото.“
„Позорно деяние от миналото“
След разпадането на Османската империя през 1919 година Великият везир Ферид паша официално говори за „престъпление“ спрямо арменците, а тогавашният външен министър обявява, че 800 000 души са станали жертва на депортациите. При откриването на парламента в Анкара на 24 април 1920 Мустафа Атататюрк нарича геноцида над арменците „позорно деяние от миналото“. По-сетнешните турски правителства обаче и до днес отказват да говорят за геноцид.
