Над двадесет деца от НУ „Васил Петлешков“ се включиха в конкурса на местния Исторически музей, той е посветен на Априлското въстание, а децата рецитират стихове по свой избор. Условието е те да са посветени на България или Априлското въстание. Победителите в конкурса ще бъдат избрани от хората, които са посетили фейсбук страницата на музея и са чули малките рецитатори. Според броя на харесванията ще се определи и победителят в надпреварата. На този етап това е Йоан Малинов, който декламира едно от знаковите за града стихотворения – „Брациговските топове“, написано от словенския поет Антон Ашкерц. Второкласникът е облечен в четническа униформа, а до него е единственият автентичен черешов топ от Април 1876 г., с който са бранили града неговите защитници.
Кой е Антон Ашкерц?
Антон Ашкерц (Пише под псевдоним Горазд) , роден е на 9 януари 1856 г. в Глабок, умира на 10 юни 1912 г. в Любляна.
Той е словенски поет, драматург и писател, представител на реализма в словенската литература. Роден е в селско семейство. След завършване на гимназията в Целе постъпва в семинарията в Марибор. Става свещеник през 1880 г. Назначен е за ръководител на Историческия архив на град Любляна от кмета на града Иван Хрибар през 1889 г. Стихотворението за Брацигово е част от цикъла „Рапсодии на българския гуслар“. Първите си работи Ашкерц печати с псевдонима Горазд. „Не бива да забравяме, че Горазд е единият от светите Седмочисленици, които донесоха азбуката в България през IX век.
Той е лирик и епик, като пише редица епически песни, балади, романси, поеми. Първата му книга е озаглавена „Балади и романси”, следват я „Лирически и епически стихотворения”… Той разработва социални и политически мотиви, както и такива от трагичната селска съдба, борбата с експлоататорите и потисниците.
Из между славянофилските творби на Ашкерц са и тези, които той посвещава на българския народ – т.н. „Рапсодии на българския гуслар”, които са издадени през 1904 г. в гр. Любляна.
Те представляват една малка епопея на нашите освободителни борби. В цикъла са поместени поемките „Васил Левски”, „Събранието на Оборище”, „Брациговските топове”, „Христо Ботев на Радецки” и др., като всички започват с мото от Хр. Ботев – „Плачи! Там близо край град София…”, „Звезди обсипят свода небесен”…, „Не плачи, майко, не тъжи…” и т.н., с което поетът се докосва до поетичната струна на великия Ботев…
Априлското въстание е представено с величествените си жертви и борческия неукротим дух на нашия народ. Поетът с възмущение възкликва „Стонът на робовете не достига до боговете!”
Творчеството на големия словенски поет носи духа на непримиримост към робството и тиранията. В него е втъкано голямото чувство за справедливост и омраза към всякаква неправда.
В поетичното си творчество той се отзовава на борбата за свобода в целия свят, за което говори дори творбата му „Умиращият бур”, посветено на борците в Бурската колониална война, както и „Руско село”, „Братът словак” и много други.
Антон Ашкерц е бил съпричастен и към нашата съдба като народ, което не сме забравили…“ – пише Димитър Аджеларов.
БРАЦИГОВСКИТЕ ТОПОВЕ
30 а п р и л 1876
… Да се бори кой как може
с душманите на народа…
Христо Ботев
Чибук пуши Ахмед паша,
чибук пуши, кафе пие,
черно кафе подир пладне,
под своята бяла шатра.
А до него млада мома,
бяла Рада – брациговка.
Гледа Ахмед бяла Рада
и протяга дясна ръка,
та обгръща бяло кръстче,
па й шепне във ухото:
„Не въздишай, Радо моя!
Не тъгувай, аз те любя,
нищо, че си ми робиня.
Грабнаха те зли черкези,
па доведоха те тука…
Ти трепериш? Май се плашиш
от гърмежите на боя?
Пукат пушки и топове
край Брацигово размирно;
твойто родно село, мила,
скъпо ми е, но ме сърди!
Иде ми да го изтребя,
да изколя всичко живо,
всичко в пепел да превърна!”
„Нивга, паша, Ахмед паша,
робът даром се не дава!
Виж, Брацигово юначно
как се бие, как се брани!
Мислиш ли, че в мойто село
няма пушки, няма саби!
Мислиш, че сме без топове,
без топове и топчии!?”
„Какво каза? И топове?
Не, не вярвам, Радо моя…
Кой ли топ ще ви направи?…”
Туй какво е?… Кой би вярвал?!
Ахмед паша ръка сваля
от Радино тънко кръстче.
Падна чибук от устата,
падна чаша позлатена,
мигом се разля кафето…
Гледа Ахмед, гледа плахо…
Тъй какво е? … Пред нозете
нещо падна, нещо тресна
и горящо, и димящо;
падна изпред шатра бяла
с грозен трясък, с гръм ужасен.
Мигом шатрата обвива
смраден пушек, черна чума…
„Ха-ха-ха-ха… – смей се Рада,
из шатрата скача, вика
и доволна, пляска с длани –
А, видя ли, хей, видя ли,
Ахмед паша?… Ха-ха-ха-ха!”
„Гръм небесен! Нима може?
От Брацигово ли стрелят?
С топ ли стреля в мен раята?”
„Да, паша мой! Гръмна топа,
топ въстанически, дървен,
с обич правен – топ черешов!”
Йоан и всички други участници вижте – ТУК
