С много настроение, шеги и закачки двадесет и шесте момичета и момчета от набор 2007 пристигнаха в центъра на Атолука, където се изви второто им общо хоро.
Традицията повелява то да бъде именно тук – на 1465 м. надморска височина, защото в миналото земята, върху която днес се издигат над четиристотин вили е била част от земите на селото. Тукашните ливади давали паша на селскостопанския добитък, от който ставало най-хубавото сирене и домашен кашкавал.
Времето минавало, поколенията се сменяли, но споменът остава. Както и камионът, марка ЗИЛ, връстник на последните петдесет набора, който докара младежите.
Преди да дойдат в летовището, което също пази легенда за леденостуден извор, от чиято вода починал красивият бял ат на бей пристигнал от Татар Пазарджик, момчетата и момичетата получиха своето знаме. Ръчно везано от баба Елена Стамболиева.
Там те бяха посрещнати подобаващо, изиграха първото си общо хоро и след почерпката се отправиха към курорта.
Появата им тук се очаква с интерес от летовниците, които се събират за да поздравят сърцатите млади хора, които неизменно отговарят на въпроса им: „Има ли набор?“ с гръмовният отговор: „Има!“
Всеки от участниците в спектакъла бе облечен с тениска, на чийто гръб е изписано името му. Това пък спасява от любопитството на равногорци и безкрайно задавания въпрос – „Ти на кого си дете/внуче?“
Въпреки температурата от 31 градуса, младите равногорци тропнаха хорото, като знамената бяха две – националното и това на набора.
След като изпълниха мисията си те отново се качиха на каросерията на бордовия ЗИЛ и потеглиха към следващата си задача – засаждането на дръвче до големия християнски кръст, който посреща и изпраща всекии тръгнал към китното село.
Младо борче ще напомня на идните поколениия за днешния паметен ден. За Набор 2007 той няма да приключии сега, а ще продължи довечера със следващите ритуали, за които ще ви информираме по-късно.
Тишината на Атолука след заминаването на наборниците отново се върна, но не за дълго, защото ентусиазирани от видяното местни баби се провикваха: „Има ли деца на Атолука?“ и получаваха залпов отговор от внуците си: „Имааа.“
Ако искате да станете свидетели на тържествата в Равногор не се колебайте, температурите вечер тук са между 24-27 градуса, а хорото е гарантирано.
