Ана ГРОЙС
Въпросът е риторичен. Няма нужда от еднозначен отговор. Но ми се иска всеки да си зададе този въпрос, защото от ден на ден реалността става все по-смазваща. Чувството за безнаказаност обзема все повече индивиди в милата ни родина. А примери бол. Младият шофьор, каращ с близо 200 градско под въздействието на райски газ, възбудените почиващи, които въпреки обозначението, пренебрегнаха червения флаг и влезнаха в морето да се освежат и да намерят смъртта си, малкият пикльо, който открадна кола и се качи едва на 14 години да я подкара, след като е употребил алкохол, тарикатите, които години наред безнаказано упражняват геноцид над възрастните хора в обществото ни със „стаи под наем“, имотната мафия и така нататък…списъкът може да продължи до безкрай.
Всеки един, който чете тези редове ще се сети поне за още няколко примера – потресаващи и смразяващи. Кое провокира тези черни мисли в днешни така слънчев и усмихнат августовски ден?
Ами нещо толкова прозаично и „маловажно“ – просто поредните тарикати, които накараха върволица коли да чакат в трафика, тъй като не пожелаха да направят задължителния завой надясно на кръстовището на ул. “Иван Рилски“ и бул. „ген. Гурко“ в Пазарджик, а чакаха удобен момент (продължил безкрайно!), за да направят забранения ляв завой.
Е, така. Щото може. Трима поред. „А защо чакат безропотно тези отзад?“ – ще попита някой.
Ами защото въпросът не опира до саморазправа. Защото все някой трябва да зададе тона. Тон на толерантност, тон на доброта, на почтеност, на отдаденост. Още в най-ранна детска възраст трябва да се говори за чест, достойнство, истина, за това колко лесно и чудесно ще живеем всички, спазвайки правилата, които сами сме си вменили. Нали разбирате, че не е толкова важно как ще се казва премиерът или президентът.
Дали ще добруваме или ще продължим стремглаво да летим надолу към пропастта зависи от всеки един от нас.
Всеки един от нас е отговорен за това дали ще почисти и облагороди пред жилището си, дали ще си изхвърля боклука само на обозначените места, дали ще уважава съседа си, дали ще спазва скоростния режим по пътищата и дали ще започне освен високи изисквания към останалия свят (защото на българина всеки му е длъжен!) да има и прояви на самодисциплина, пък и – ти да видиш – на самоинициатива. Защото не може да разчитаме само на институциите да си свършат съвестно работата. Защото и там има безхаберници.
Виждате ли, отново зависи от индивида.
Истината е, че напъните на институциите ни са или фиктивни или закъснели. С добри намерения, но закъснели. Поне се демонстрира желание. Ама всяко чудо е за три дни. Потърпевшите най-добре са запознати с това. А дали неграмотните ще продължават да си купуват шофьорските книжки, телефонните измамници да живеят в палати, партийни функционери да отхапват апетитни хапки от прекрасните земи на родината ни, да съществуват фалшиви герои като Пепи Еврото, Нотариуса и тем подобни, зависи от всеки един от нас.
P.S. Дано по-скоро сложат камери в този град, та да има някаква надежда за санкции на подобни наглеци!
