След победата на българския цар Иван Асен ІІ над латините през 1231 г. посещава Константинопол, където научава за чудесата, източвани от мощите на света Петка, както и че тя е родом от тракийския град Епиват, който в древност бил в пределите на Българското царство.
През 1238 г. цар Иван Асен ІІ пренася мощите на светицата в старопрестолно Търново, като построява в царския комплекс едноименен храм. От тогава почитта към света Петка като българска светица започва да се разнася из цялата страна. Наред със свети Иоан Рилски, тя става другият покровител на българския народ. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски, написва житието й, както и похвалното слово. Той е автор и на службата, посветена на преподобна Параскева-Петка. Той превежда името на светицата от старогръцки (“параскеви”) на български (“петък”). Св. Евтимий Търновски като патриарх Български променя датата на честването на паметта на преподобна Параскева-Петка в църковния синаксар и постановява датата 14 октомври – датата на пренасяне мощите на светицата в старопрестолно Търново.
И никак не е случайно, че в повечето селища на България през Възраждането новопостроените храмове носят името на Света Петка, като символ на вярата за възкресението на трето българско царство… Пазарджик не правии иизключение. През 1852 г, след много лишения и труд християните от „ени махала“(новата махала), в гр. Пазарджик построили малка еднокорабна църква с дървено кубе в средата на покрива. Размерите на храма били 10 метра широчина и 24 метра дължина, а с арките 15 метра на 24 метра. Храмът бил наречен „Света Петка“.
Независимо, че е построен преди Освобождението, не е вкопан в земята и има едни Свети Престол. Инициаториге за построяването на храма, както и майсторът, който го е построил са неизвестни. Освещаването на храма е станало на 27.08.1853 г. Храмовият празник е на 14 октомври, когато се почита паметта на Света Петка Епиватска Българска – Търновска. Иконостасът е без резба и е широк 8 метра, висок 4 метра. Майсторът и годината на направата му са неизвестни. През 1953 година проф. Никола Кожухаров и колектив осъществил изографисването на храма, състоящо се от самостоятелни фигури на Светии, композиции от Евангелски събития и орнаменти. През 2011 година е извършена цялостна реставрация на храма от художник- реставратор Лука Делийски.
Легендата най-вероятно е привнесена от пещерската „Света Петка“
В годините около 1850 година, малката „ени махала“, намираща се в източния край на гр. Пазарджик, на левия бряг на река Марица, която била заселена повече с турци и по-малко с българи. В българите се зародило пламенно желание и те да имат свой молитвен дом, където да се извършва Света Литургия, за да се възнасят молитви и просби към Престола на Всевишния за взхода на поробеното и измъчено отечество, за мир и щастие на семействата, за добро и благодатно Богу. През 1851 г. бил отправен апел за набиране на средства за изграждане на храм. Историята говори, че за да се построи храм през онези години, било необходимо да се получи специално разрешение – ферман от турската власт. Такъв нямало. Преданието говори, че това място било на бея на града. Жената на бея заболяла от очна болест и никакви лекари и знахари не могли да я изцерят. Една вечер болната беица сънувала сън, в който и се казало, че ако направи храм на посоченото място и ако в храма се изкопае кладенец, водата на последния ще бъде свята и който си измие очите с тази вода ще оздравеят. Беят подарил това място на християните – българите от махалата „ени махала“. На това място, българите изградили храм и го нарекли „Света Петка“, а от изкопания кладенец бликнала вода. Беицата умила очите си и оздравяла. И до днес вярващите християни, посещаващи храма, си наливат от лечебната изворна вода от аязмото. А самото аязмо се намира вътре в храма. В този малък молитвен дом се отбивал на богослужение Апостолът на Свободата – Васил Левски. Понякога, Левски ходел до малката църква „Света Петка“, за да се черкува, дори пеел като псалт. В сградата на южната стена – част на църковния двор имало врата, която сега е зазидана, през която Васил Левски влизал в храма и изчезвал нзабелязано. Храмът е обявен за паметник на културата.
„Света Петка“ в Пещера
Старинната църква е построена в периода 1690-1710 г. и е осветена от пловдивския митрополит Григорий Дамаскин вероятно през 1711 г. Първоначалната църковна сграда е била значително по-малка и както сегашната, вкопана в земята (13 стъпки), съгласно изискванията на османската власт – „да не бъде по висока от феса на турчин яхнал кон“. Впоследствие към църквата е изграден манастирски метох (XIX в.). През 1902 г. най-старата църква в Пещера изгаря, по неизвестно какви причини. Но не след дълго, през 1904 г., храмът е въздигнат наново във вида, в който го виждаме днес. Осветен е на 22 май 1905 г.
Ценни сведения за пещерската църква „Св. Петка“ намираме в книгата на възрожденеца Стефан Захариев – „Географско – историко – статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Според писанията на изследователя: „В тая черкова се намира и чудотворната икона на Св. Петка, дето на 4-ти Октомврия става тържество, та много поклоници отиватъ отъ градътъ и от селата, най-вече които страдат отъ очеболие и чудѣсно се исцѣляват. Тая икона в завоеванието като развалили турците старата голѣма черкова Св. Петка (на която развалините стоят из вѫн селото) нѣкой свещенникъ ѩ скрилъ въ една отъ близките длъбоки пещери, та преди 120 години нѣкой Турчинъ отъ селото ѩ намѣрилъ тамо и ѩ занѣсълъ у дома си за да ѩ продаде, но отъ едно страшно предвидѣние ся уплашил и посвятилъ кѫщатѫ си на Святицѫтѫ за черкова, която незабавно съградили Българите, дето и сега освѣнъ черквата и мѣтохътъ нема други християнски кѫщя, и понеже много Турци ся исцѣляватъ въ тая черкова, почитат ѩ съ благоговѣние.“. Чудотворната икона на Св. Петка и днес се съхранява в пещерския храм „Св. Петка“.
