Из книгата „ПАЗАРДЖИК В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУА“
Никола ИВАНОВ, литературен критик
Стоян Бакърджиев е сред най-утвърдените преводачи в България от втората половина на миналия век. Неслучайно специалистите го определят като „поет на превода“. Той има и лично поетично творчество. Прочитът на негови стихотворения ще ни убедят, че поетичният му усет е извън всякакво съмнение, той просто знае какво е поезия. Стиховете му са с романтична и символистична окраска. Ще цитирам неговото стихотворение „Пред гроба на приятеля“, за да се убедите в споделеното:
Ще вървя из града, отчужден от живота, от хората.
Ще вървя из града като никога тъжен и сам.
Ще се спусне нощта и ще бъда отново спокоен.
Ти ще дойдеш при мен и ще бъдеш каквато те знам.
Като в някакъв сън ние с теб ще приказваме дълго.
Мъртвобледа, без шум върху нас ще струи светлина.
Дълъг миг тишина….Ти със влажни очи ще обгърнеш
тоя сребърен град под студена и жълта луна.
В тоя сребърен град, който никога няма да видиш,
Ще изгрее зора, но кога ли ще бъде това!
Ще прости ли светът всички тъмни и тежки обиди?
Ще си спомни ли той всички пости и мъдри слова?
И отново в града ще се спуснем по улици стари.
Ще вървим из града, цял обвит в тия мъртви лъчи.
Ти си вече отвъд…Аз съм сам и стоя, и повтарям:
„Лека нощ! Лека нощ!…“ И в устата ми нещо горчи!
Стихотворението е от 1951 година и е посветено на Чаф, обичния и талантлив бохем Стефан Чавдаров–Чафето. Сходно е настроението въобще в поезията на Стоян Бакърджиев, защото такава е неговата творческа нагласа.
Стоян Бакърджиев бързо разбира, че неговият талант и творческа сила е в превода и напълно се отдава на преводаческото изкуство.
Забележително е преводаческото дело на Стоян Бакърджиев. Той превежда преимуществено романтици, символисти и реалисти. Превел е над 75 000 стиха!!! Предимно утвърдени класици, става дума и за големите поети на малките народи като Рилке, Стефан Цвайг, Йоунас Хадлгримсон, Адам Йоленшлегел, Вилем Клос, Хенрик Ибсен, Ерик Стагнелиус, Карл Сноицки, Луиш де Камоинш, Алваро де Кентал, Фредерик Мистрал, Андре Шамсон, Лорендзос Мивилис, Костас Кариотакис, София Мавроиди-Пападаки, Хосе Сантос Чокано, Хертрудис Гомес де Авелянеда, Юлиуш Словацки, Йозеф Ленарт…
През дългия си преводачески път е превел Фридрих Шилер, Иван Франко, Сборник с украинска класическа поезия, Леся Украинка, Михаил Еминеску, Леонид Соловьов, Лужишки поети. Антология, Пиер Беранже, Михаил Лермонтов, Александър Пушкин, Антология на немската поезия, Виктор Юго, Антология на световната любовна лирика, Рубен Дарио, Хуан-Рамон Хименес, Сервантес Сааведра, Гилерме Фигейреду, Джордже Калинеску, Гьоте, Хайне, Браташвили, Юлиуш Словацки, Леонид Соловьов, Лопе де Вега, Хердер, Алфред дьо Мюсе, Клайст, Шота Руставели, Ницше…
Първият превод на Стоян Бакърджиев е баладата „Сакия Муни“ на Д.С. Мережковски през 1947 година. Тогава той е само на 18 години! Превежда творбата, защото много му харесва. Това не е първият му публикуван превод, защото той поправя превода многократно и баладата излиза на български през 1967 година в „Студентска трибуна“. Но първата преводна публикация на Бакърджиев е през 1955 година в сп. „Септември“ на баладата „Чашата“ на Шилер. Превежда творбата по настояване на Владимир Свинтила и преводът прави силно впечатление на читателите.
Според Стоян Бакърджиев много важно е преводачът да си свърши работата така, че чуждият читател да изпита същото удоволствие, което изпитва българският. Преводачът не трябва да превежда от друг превод, а от оригинала. За него преводът е равнозначен на създаването на собствено изкуство. Той твърди, че нерядко преводът е по-добър от оригинала и го превъзхожда, което наистина се случва. Преводачът трябва да съчетае съдържание, форма и стил, за да бъде преводът изкуство.
Учители в превода за Стоян Бакърджиев са Пенчо Славейков, Димитър Подвързачов, Александър Балабанов, Гео Милев, Асен Разцветников, Николай Лилиев, Георги Михайлов. Също и най-добрите руски преводачи, учи се също от своите съвременници и от по-младите. Бакърджиев припомня шеговитата мисъл на Пушкин, че „поетическият превод прилича на жените: ако са хубави, не са верни, а ако са верни, не са хубави!“ Неговият преводачески идеал е преводът да бъде хем хубав, хем верен.
Стоян Бакърджиев превежда с точни и с „класически“ рими. Стреми се да избягва куплета, а да използва строфата. Непълната неточна рима не значи, че не е класическа. При превода е допустимо всичко, което е от полза. Много по-лесно на пръв поглед се превеждат свободни стихове, но това невинаги е така. Например преводите на поезията на Хименес го е затруднил много. Много е важен езикът на превода, трябва да е направен на чист и жив език, да избягва сухият академизъм.
При преиздаване не е недостатък да се правят подобрения при превода, които да намерят място в новото издание. Стоян Бакърджиев споделя, че най-много поправки е направил при превода на стиховете на Леся Украинка.
Критика за превода почти отсъства, особено за превод на поезията. Малко са сериозните рецензии за преводи. Критическите рецензии за превод трябва да са от полза за преводача, да му помагат да подобри превода си, а не заядливи.
Предимство за преводача е ако знае чуждия език, от който превежда. Но това все пак не е най-важното условие за добър превод. Защото преводачът може да използва подстрочник. Ако консултантът, който подготвя подстрочника знае отлично езика, той е неоценим помощник на преводача.
Вдъхновението има своята роля при превода, но много важен е опитът. Почти всички преводачи имат варианти на превода, постоянно го подобряват и усъвършенства. За това помага и познаването на теорията на превода.
Според Стоян Бакърджиев за върхови той смята преводите на „Камбаните“ от Едгар По на Георги Михайлов, „Едисон“ на Витезслав Незвал на Григор Ленков, преводът на „Ад“ на Константин Величков, „Немски поети“ на Пенчо Славейков и някои други, въобще преводаческото дело на Георги Михайлов и Гео Милев като цяло. Преводачът е длъжен да познава старите преводи, за да ги съпоставя със своите.
От собствените си преводи Стоян Бакърджиев цени най-много „Витязът в тигрова кожа“ от Шота Руставели, „Тартюф“ от Молиер „Ернани“ от Юго, „Мадона“ на Пушкин, „Сонет“ от Лермонтов, „Стара приказка“ от Украинка, преводите си на Хименес и Дарио, на Мицкевич Гьоте, Шилер и Хайне, томчето „Лирика“ на Рилке.
За високия преводачески талант на Стоян Бакърджиев с възхищение са споделяли поети, писатели, литератори, преводачи като Здравко Петров, Александър Миланов, Николай Хайтов, Йордан Вълчев, Стоян Илиев, Румен Стоянов, Александър Томов, Иван Теофилов, Екатерина Томова, Цвета Ленкова, Светозар Игов, Симеон Янев и други. Ето какво пише Александър Шурбанов: „Стоян е човек от онзи рядък и все по-застрашен т изчезване вид на живеещия с чувство за мисия. Той милееше за чистотата и хубостта на българския език така, както е присъщо само на истинските поети. Трепереше над всеки стих, над всяка дума, която с дъги мъки и търпение се раждаше изпод перото му. Понякога, да ме прости Бог, ми се е струвало, че прекалява с тази си безкрайна взискателност – да не допусне пълен член там, дето не трябва, нито пък в разрез с граматическата норма и в името на метриката да удвои предлога „с“ или „в“ на „със и „във“. Постепенно сам се убедих, че това самоограничение (неприсъщо впрочем на повечето ни тогавашни стихотворци) допринася за лекотата и изяществото на поетичния слог, с който се отличава препяното от Стоян Бакърджиев. Имаше в музикалната му душа нещо от лилиевско-траяновската висока проба на нашата словесност.“ Александър Шурбанов е видял най-важното в преводаческото майсторство на Стоян Бакърджиев – неговата всеотдаденост и прецизност.
Израз на почит към забележителното преводаческо дело на Стоян Бакърджив е учредяването на награда за превод на български автори, носеща неговото име.
Преводаческият идеал на Стоян Бакърджиев бе преводът да звучи като оригинал и да бъде конкурентоспособен на българската поезия, трябва да се превърне в пълноценна поезия.
На традиционния въпрос към Стоян Бакърджиев колко езика знае и владее, той отговаряше, че продължава да учи български. Наистина за преводача е важно да познава езика, от който превежда, но много по-важно за преводача на български е да владее на високо ниво родния език. Със своите поетични преводи от различни езици Стоян Бакърджиев прави горди българите, защото доказва колко богат е родният ни език, защото на български език могат да се изразят и най-фините и сложни душевни и сърдечни състояния и вълнения
