Герган ЦЕНОВ, диригент, основател и музикален директор на Tsenov Chamber Ensemble
Пиша с огромно възмущение и с още по-голямо отвращение!
Току-що до мен достигна шокиращата новина, че вчера в пазарджишкия Драматично-куклен театър „Константин Величков“ е бил „съкратен“ великолепния наш режисьор Гаро Ашикян. „Съкращението“ е било извършено по така известната на всички ни „бърза процедура“, като напълно изненадващата и шокираща за самия Гаро новина му е била поднесена не от директора, а от адвоката на театъра.
Нека го кажа директно, като съм сигурен, че към моето мнение ще се присъедини всеки един гражданин на Пазарджик, който има културни интереси: посегателството върху Гаро Ашикян е жесток и напълно неоснователен удар върху неговата дейност като режисьор, както и върху неговата всеотдайна публика. Но това посегателство е не по-малко пагубно за българския театър, който в условията на тази продължаваща вече десетилетия наред културна и финансова анархия, се крепи единствено на таланта и самоотвержеността на творци като Гаро Ашикян. Попитайте когото и да е в Пазарджик за Гаро – независимо дали в Театъра, в останалите културни институции или на улицата – и навсякъде ще получите един и същи отговор: Гаро е рядък пример на изключително оригинален творец, който в условията на войнстваща културна криза в страната ни е един от малкото пазители на истинското и стойностно изкуство. На Гаро дължим в Пазарджик не просто едни от най-значимите и дълго помнещи се спектакли. На него дължим вярата си, че един ден Пазарджишкият театър ще си възвърне старата слава и високия авторитет, с който той някога се ползваше.
Отстраняването на Гаро е до болка банален пример за тоталитарна наказателна мярка, която по своя характер е колкото жестока, толкова и преднамерена. Всички (или поне по-старите сред нас) помним как в годините на тодорживковска саморазправа творци и интелектуалци с ярки качества и безспорен принос към културата ни бяха отстранявани от длъжност просто с едно бързо уведомление – без аргументирано обяснение и без предварителни разговори. Точно по същия начин и Гаро вчера е бил отстранен от длъжност – с един груб шамар и без каквато и да е конкретна критика към творческата и трудовата му дейност. Подобно отношение е не просто недопустимо, то е унизително. Нека не забравяме, че именно Гаро бе човекът, който през миналия сезон покани настоящия директор на Пазарджишкия театър, Димитър Баненкин, да участва в постановката му на пиесата „Ревизор“ на Гогол. Един вид, както гласи старата българска поговорка: „Пуснали Тарльо (Баненкин) под одъра, той се качил на одъра.“
Гаро е една от централните фигури в културния живот на Пазарджик и посегателството върху неговата творческа работа неминуемо ще се отрази на и без това крехкия културен баланс в града ни. Гаро е не само великолепен режисьор, но и забележителен музикант, артист и интелектуалец, чието мнение има особена тежест в града ни. Гаро не е само носител на традициите на своите театрални учители, но като музикант (композитор и пианист) е носител и на традициите на неговия скъп учител и ментор Иван Спасов. Гаро е безпрецедентен случай на човек, който днес режисира, утре пише музика за свой или чужд спектакъл, в други ден изнася рецитал като пианист, а в по-други ден излиза спешно на сцената на Народния театър да замести в последния момент липсващ актьор.
Но да се върнем на срамния случай със „съкращението“. Много лесно е да си помислим, че тук става дума за някакъв личен сблъсък. Аз лично мога напълно да разбера как един нов директор, който няма абсолютно никакъв авторитет сред новите си колеги, може да се почувства застрашен от фигурата на един творец, който е легенда в Пазарджик. Но тук е мястото да отбележим, че редом с Гаро Ашикян е бил уволнен и големият наш драматург Константин Илиев. И да, нека добавим и вече напълно жестокото уволнение на енергетика на театъра, на когото са му оставали само няколко месеца до пенсионирането му. И ето как изведнъж от „лична саморазправа“ нещата започват съвсем леко да намирисват на една цялостна кампания по системното и безмилостно разрушаване на една културна институция, без оглед на нейната индивидуална специфика, без оглед на нейните вече половинвековни традиции, без оглед на културния контекст в града ни.
Някой може да каже: ами случва се нов и неопитен директор да допусне случайни грешки. Не, тук не става дума за случайни грешки. Не и на фона на повсеместната касапница, която се вихри из българските театри – от хищническото „заграбване на народна пара“, през напълно порочните взаимоотношения между българските театри и всемогъщото Министерство на културата, до пошлите и вече смърдящи до небесата лични разпри между театралните дейци на всички нива. Отстраняването на Гаро не е „частен случай“. То е една малка трагична брънка в цялостния заговор за съсипване на българския театър и на българската култура с цел унищожаването на всичко знаещо и можещо и създаването на благодатна среда за развитието на халтураджийско-мечкарска посредственост, която да пълни джобовете на една шайка мародери и шарлатани, които нямат нищо общо нито с българския театър, нито с българската култура.
Накрая един, признавам си, малко некултурен апел към всички мои приятели в културата и изкуството: Моля ви, помогнете ми заедно да разбъркаме тази огромна кофа с л…а, като споделите по-горния текст! Ако човек като Гаро може да бъде отстранен по подобен начин, значи утре е вашият ред.
