Стагнация, инфлация и голям дълг, това вещае Бюджет 2026 г., което от своя страна ще доведе до срив в икономиката на България, това заяви днес председателят на Сдружението на частните предприемачи в Пазарджик – Нишан Бъздигян.
„Страната ни върви към икономическа стагнация, към висока инфлация, голям дълг и са необходими спешни реформи, които безотговорно се отлагат. Така гласувания бюджет ще доведе до увеличаване на външния дълг на България, който един ден нашите деца ще трябва да плащат. Сриваме икономиката.“ – заяви Бъздигян.
Той представи становището на своите колеги относно предстоящият за приемане бюджет. Вдигането на осигуровките и данък дивидент неминуемо ще оскъпи продукцията на всяка производствена фирма и вместо да доведе до реално увеличение на доходите на работещите ще намали приходите им. Бъздигян посочи, че с новите изменения, човек, който в момента реално получава чисти 2000 лв., след първия януари ще получи със сто и двадесет лева по-малко.
Управляващите останаха глухи за позициите на работодателските организации и критиките, отправени към бюджет 2026. Той не само беше набързо приет на първо четене, но и бяха скъсени сроковете за внасяне на предложения – от 7 на 3 дена – така този бюджет ще се окаже най-скоростният. И в случая изключително подходяща е българската поговорка „Бързата кучка слепи ги ражда“. Това коментира на пресконференция в БТА инж. Нишан Бъздигян, съпредседател на Сдружението на частните предприемачи и работодатели в Пазарджик.
Управляващите избират популизма пред спасителни за държавата действия. В държавния сектор се раздават едни пари на принципа „дайте да дадем“, но те няма откъде другаде да дойдат – трябва да бъдат изработени от реалния сектор. А именно този реален сектор държавата удари с повишението на осигуровките с 2 процентни пункта, а това означава увеличаване на разходите за бизнеса, на себестойността на продукцията, което ще доведе до инфлация.
По-високата осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ ще засегне 2,3 милиона работещи на трудов договор и техните работодатели, както и всички свободни професии. И понеже повечето бизнеси са без резерв, това ще стигне до работещите, които ще взимат по-малко, защото 2% ще бръкнат в техния джоб“, посочи Нишан Бъздигян.
Освен това от догодина се повишават и осигурителните прагове – минималният в синхрон с минималната работна заплата до 620.2 евро, а максималният с 11.4% до 2352 евро, като увеличението е по-голямо от това, което беше заложено в предходните планове на правителството и което бизнесът очакваше.
Другата промяна в данъчно-осигурителната тежест е удвояването на данък дивидент до 10%, който се очаква да засегне най-вече портфейлни инвеститори в публични компании и капиталовия пазар като цяло. Според експерти нереалистични са очакванията за приходи от този данък в размер на 340 млн. евро.
„В същото време в държавната администрация ръстът е тотален – и като брой на служителите, и като заплащане. В последните 15 г., въпреки драстично намаляващото население, чиновниците, които издържаме, са близо 141 400. За сравнение, 2010 г са били 83 379. Или иначе казано, по 21 чиновници на всеки 1000 българи. В Германия са 15 на всеки 1000 души. В Гърция – 13“, подчерта инж. Бъздигян.
Той посочи, че бизнесът е наясно, че въпросните 150 000 души са гаранцията на управляващите за изборите – „те са хранилка, послушни са и гласуват правилно. Колкото повече чиновници, толкова повече гласове!“
Най-добре платени в момента са чиновниците в администрацията, които надвишават в пъти допустимите нива за държави от нашия калибър. Към момента 150 000 души в държавата са на държавна хранилка. Техните заплати се увеличават на гърба на бизнеса и работещите в реални производствени сфери.
Значителен ръст има както в издръжката на МВР, така и на Отбраната, на НСО, ДАТО, КПК, а на всички останали служители в обществения сектор възнагражденията ще бъдат увеличени с 5%. Резултатът от всичко това е, че догодина разходите за персонал в бюджетната сфера ще набъбнат с около 886 млн. евро и ще достигнат рекордните 13.1 млрд. евро, или почти 11% от БВП.
Разликата между приходи и разходи в бюджета, която е 3.2 млрд. евро, ще бъде финансирана с дълг, но реалната ножица е доста по-голяма. Предвидените нови заеми за догодина обаче са далеч над тази стойност – 10.5 млрд. евро. Така публичният дълг ще продължи бързо да нараства и за първи път се очаква да надхвърли 30% от БВП, а до 2028 да достигне 36.6%.
„Какво очакваме? – Корекция на бюджета между първо и второ четене с ясни политики в него. Ето защо е необходимо държавата да предпиеме съкращения в административния апарат и да не увеличава осигуровките, както и данък дивидент. В момента Европа е в рецесия и ни чака тежка година, прогнозира Бъздигян, позовавайки се на опита си като ръководител на голямо производствено предприятие, чиято продукция е предназначена за износ.
За числовите корекции в бюджета трябва да се търси баланс, който да позволи на бизнеса да работи. Нужно е редуциране на разходите – от 38% преди пандемията, те нараснаха на 40%, за да стигнат до планираните 45% от БВП в бюджет 2026. И не на последно място, реформата в администрацията трябва да е съобразена с едно ново и адекватно определяне на регионите и административно деление“. Не увеличение на данъчното бреме, а намаляване на административния апарат, трябва да предприемат управляващите, защото повечето бизнеси са без резерв и всички, предвидени от управляващите увеличения, ще стигнат до работниците под формата на спад на възнаграждението“, прогнозират от Сдружението на предприемачите в Пазарджик.
Той посочи и това, че се очаква протест на работодателските организации в страната и напомни, че от началото на месеца се дават становища, които са в противовес с намеренията на управляващите. Според бизнеса бюджет 2026 – е поставил и още един рекорд – по държавни разходи – близо 46% от БВП.
