Никола ИВАНОВ, литературен критик
Във встъпителните думи към книгата „DIHI. Съдебни пледоарии“ адвокат Хари Харалампиев споделя своето професионално верую: „Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да е смела, силна, отчетлива и категорична; да е с ясни хоризонти на мисълта.“
Несъмнено Хари Харалампиев е един от българските топ адвокати по тежки наказателни дела. Освен това той е сред най-четящите сред своята гилдия. Затова по-скоро логични, отколкото изненадващи са неговите книги с адвокатски пледоарии, публицистика, споделени мнения за литературни торби и такива на изобразителното изкуство, интервюта с авторитетни поети, писатели, художници, изтъкнати интелектуалци.
Х. Харалампиев е адвокат перфекционист. Той е сред най-убедителните доказателства колко важна е общата култура за адвоката. Вероятно не всички знаят, че той е колекционер и личен приятел на едни от най-значимите български художници. Лично приятелство го свързваше и свързва с големи български творци – поети, писатели, актьори, като Иван Динков, Константин Павлов, Иван Цанев, Никола Радев, Георги Данаилов, Светлозар Игов, Стоянка Мутафова, Белла Цонева, Георги Калоянчев, Иван Ласкин, Стефан Илиев-Чечо, Милен Пенев и редица други. Всичко това през годините е допринасяло и продължава да усъвършенства ораторското му майсторство. В свои книги, интервюта и разговори той е споделял, че най-силно влияние за израстването му като адвокат е оказала литературата. Правило ми е впечатление, че когато Харалампиев произнася своите пледоарии, вниманието и на прокурори, и на съдии се концентрира. А това е най-сигурният знак, че той умее да завладее вниманието на залата.
Струва ми се, че Харалампиев е единственият български адвокат, който публикува свои пледоарии. Фактът, че не се притеснява да споделя свои адвокатски пледоарии говори за професионално самочувствие, което при него е подплатено от адвокатската му практика.
В сборника са включени 15 съдебни пледоарии на Харалампиев и есето „Съдебната етика“. Ще акцентувам върху две от публикуваните в книгата пледоарии: „“Кървяща рана върху снагата на правосъдието“ и „Истината не страда от това, че не я признават“. Едва ли бе случаен фактът, че Хари Харалампиев бе един от тримата български адвокати, които бяха определени да защитават българските медицински сестри в Либия. Едно възможно най-тежко дело, което постави на изпитание адвокатските качества и способности на защитниците на обвинените. Впечатляващо метафорично Харалампиев определя това дело като „Кървяща рана върху снагата на правосъдието.“
Около историята с българските медицински сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинския лекар Ашраф, които прекараха незаслужено в либийското следствие и затвора Джудейда повече от осем и половина години, се изговориха и изписаха хиляди страници. Ширеха се злонамерените твърдения, че адвокатските хонорари били 3-4 милиона лева?! Абсолютната истина по този въпрос е, че българските адвокати защитаваха медиците ни напълно безплатно! Високата адвокатска логика и мисъл на Х. Харалампиев категорично опровергава и безапелационно ни убеждава в невинността на българските медици. Макар Х. Харалампиев да споделя, че е изгубил делото на живота си, то за всички е ясно, че в случая с Либийското дело подобно твърдение е прекалено пресилено, защото на всички ни е ясно защо резултатът беше такъв. Но силата на големия адвокат е именно в такива моменти да поеме отговорност и макар и обречен, да не напуска полето на „словосражението“.
В „Истината не страда от това, че не я признават“ става дума за справедливост и за сетен път се убеждаваме в морала на адвокат Харалампиев да защитава Истината до край. При това в защита на адвокатските си тези той привлича най-добрите съдебни медици. В пледоарията Харалампиев ни среща с морала и аморалността на съдебните медици.
Специално ще отбележа езика на пледоариите – богат, нюансиран, умерено емоционален, затова убедителен и въздействащ. Това идва и от факта, че Хари Харалампиев е непрекъснато четящ човек, интелектуалец от висока класа с интереси както в обществените и юридически науки, така и в изобразителното изкуство и литературата. Тези, които са имали удоволствието да слушат пледоариите на Харалампиев в съдебните зали, са оставали впечатлени от адвокатското му слово. Защото неговите прения в залата се отличават не само с логическата си убедителност, но и блестят в езиково отношение. Пледоариите на адвокат Хари Харалампиев се отличават с една непринудена артистичност и се четат с естетическо удоволствие, защото откриваме допирни точки с художествените текстове. Както се казва в подобни редки случаи, без каквато и да е ирония или преувеличение – класика в жанра.
Досегашните книги на Хари Харалампиев представят пред нас един блестящ адвокат и интелектуалец, влюбен в литературата и изобразителното изкуство.
Хари ХАРАЛАМПИЕВ, „DIHI. Съдебни пледоарии“, Изд. „Изток-Запад“, 2025 г.
Хари Хараламбиев е роден на 10 юли 1939 г. Зодия Рак. Като студент, седмица преди първия му държавен изпит, е изключен завинаги от университета по абсурдни обвинения. Живее в Пазарджик. Работи в областта на наказателното право. Адвокат, член на Съюза на писателите, поклонник на живописта и всички останали изкуства.
Дългогодишен председател на Общински съвет – Пазарджик. Прелетял е над седемдесет пъти до Либия, за да търси справедливост за нашите медици. Приел мисията на техен защитник при условие, че няма да вземе за труда си нито лев. Отвърнали му, че и без това няма кой да му го даде. Платили му със слава.
Автор е на книгите „Ако имате търпение”, „Вътрешно око”, „Докосване до думите”, „Казах, отсъдете”, „Марианската падина” и „Ако имате търпение, отсъдете”. Член е на Съюза на българските писатели. Водеща максима в живота му е: „Максимум е усилия за минимум резултати”.
