Решителни за изхода на Руско-турската война през 1877/1878 г. са боевете на Шипченския проход през август 1877 г., където руските войници, редом с българските опълченци, с небивал героизъм отблъскват четирикратно превъзхождащ ги противник. Превземането на Плевен от руската армия на 28 ноември (10 декември 1877 г.), където е пленен самият Осман паша, поставя началото на разгрома на османската армия. Пътят на руските войски в посока към София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и Цариград е открит.
В преследване на отстъпващите турски войски към Пазарджик се насочва отрядът на генерал Й. В. Гурко, разделен на няколко колони.
По време на войната, почти през цялата 1877 г., Пазарджик не е в центъра на съдбоносните сблъсъци между руските и турските войски. Но в последните дни на м. декември градът неочаквано се оказва на пътя на едно от двете направления, по които войските на ген. Й. В. Гурко тръгват към сърцето на Тракия – Пловдив.
Съсредоточената в околностите на Пазарджик и Пловдив многобройна турска армия от 19 батальона, командвана от Сюлейман паша, наброява около 40 000 души.
На 1 (13) януари 1878 г. ген. Й. В. Гурко издава заповед за атакуване на Пазарджик от пет изходни пункта: селищата Лозен, Бошуля, Симитлий (изчезнало турско село, близо до днешното с. Величково), Гелеменово, Черногорово. През нощта срещу 2(14) януари 1878 г. Сюлейман паша заповядва да започне отстъплението на турските части и изтеглянето им от града. Запалени са Големия пазар в квартал „Вароша“, горят Куршум хан и мостът на р. Марица.
На 2 (14) януари авангардните части на ген. Н. Брок поправят разрушения мост на р. Марица и влизат в Пазарджик. Около обяд пристига колоната на ген. Н. Н. Веляминов. Части от неговата кавалерия потушават пожара на моста и се срещат с влезлите вече в града войски от колоната на граф А. П. Шувалов. Следобед в града влизат и войските на ген. Ю. И. Шилдер-Шулднер.
В хранилищата и експозициите на Регионален исторически музей – Пазарджик грижливо се пазят автентични вещи, документи, фотографии, свързани със събитията от 1877–1878 г.
Оригиналните ръкописи на Иван Чунчев – първият избран кмет на освободения Пазарджик, са ценно свидетелство за историята на града в първите дни след Освобождението. Богата и впечатляваща с разнообразието и автентичността си е сбирката от въоръжение на участници във войната.
Сред отлично запазените веществени експонати е сабята на опълченеца Антон Мумджиев. Интересни илюстративни експонати са рядко срещаните цветни литографии, отпечатани в Москва в хода на самата война или непосредствено след нейния край (1878–1880 г.).
Тематично те представят пребиваването на император Александър ІІ отвъд р. Дунав, документират образите на владетелите на европейските държави по време на войната, на генералите Гурко и Скобелев, на княз А. М. Дондуков-Корсаков, разкриват върхови моменти от военните действия: героичната защита на вр. Шипка, боевете при Стара Загора, предаването на Осман паша при Плевен, сражението при Адрианопол (дн. Одрин).
Справката е създадена от РИМ – Пазарджик
[…] Регионалният исторически музей в Пазарджик пази свидн… […]