Утре е Богоявление и отново за пореден път някой от десетките желаещи смелчаци ще успее да спаси кръста от течението на Марица. Кой ще бъде той ще научиим утре, а днес ви припомняме кои бяха неговите предшественици през последните десет години.
През 2016 година за пети пореден път светнята бе уловена от Йордан Кръстев.
Тогава той бе на тридесет и осем години, пазарджиклията е автомонтьор по професия, а заедно с него на брега за тържествения момент се бяха подредили 27 души. Те скочиха в реката десетина минути преди да приключи тържествената литургия и застанаха на малко пясъчно островче в коритото на реката, за да дочакат хвърлянето на символа на християнството. Повечето от момчетата скачат в реката за първи път, а някои от тях бяха взели превантивни мерки против студ.
Рецептата за мазилката включва свинска мас, черен пипер, люта чушка и ракия, като мазната течност предпазва от студа. Мнозина видяха предопределеност в лицето на победиителя, защото това е именния му ден, а фамилията му идва от името Кръстьо, което означава кръст. Припомняме, че до сега не е имало случай някой да цопне в ледените води на реката на 6 януари и след това да боледува.
В този ден се извършва и водосвет на бойните знамена, там където все още ма воински формирования.
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година.
До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г.
През 2017 г. строител Николай Димитров от Пазарджиик, на 32 години тогава хвана разпятието
Ритуалният предмет бе хвърлен от епископ Яков, но вятърът го отвя от традиционния път към водата и той попадна у облечен гражданин, дошъл да гледа церемонията. Четиринадесет смелчаци се топнаха в ледените води на реката, а температурата навън в момента е минус три градуса.
Докато траеше водосветът предшестващ хвърлянето на кръста в Марица момчетата навлязоха във водата, а след това запяха химна на България. През цялото време на церемонията дрон прелиташе над главите на хората, които се бяха събрали, за да гледат.
Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.
През 2018 г. тридесет и шест годишният тогава Николай Александров от Пазарджик успя да хване богоявленския кръст, хвърлен в река Марица от Константийския епископ Яков.
Над 10 млади мъже се хвърлиха в студените води на реката на Богоявление, но пръв до кръста стигна Николай, който работи като шофьор в частна фирма в Пазарджик. Той е семеен, има два момченца и след излизането от водата каза, че е много щастлив, защото за първи път успява да стигне пръв до кръста.
През 2019 г. триатлонецът Борислав Палашев спаси разпятието, а в реката за първи път скочи и момиче.
Шестнадесеет годишното тогава момче улови кръста след като епископ Яков го хвърли и той пое по течението на древния Хеброс. Наложи се да го гонят всички, общо седемнадесет на брой момчета и момиче, което за първи път в историята на града се опита да се добере до символа на християнската вяра. Борслав Палашев продължава да жъне успехи в спорта, миналата година отличното му представяне на L’Etape Bulgaria by Tour de France в Пещера го изпрати да се състезава в същинското Tour de France тази година.
През 2021 година пред очите на архрейския наместник отец Боян Кочев
25-годишният Ангел Стойчев от Пазарджик улови Богоявленския кръст в ледената река Марица. Той скочи във водата заедно с още петнадесет желаещи да се преборят за светинята. Младежът редовно участва в ритуала, но за първи път тази година успява да го хване. Към този момент, в областта, над 5400 души са болни от коронавирус.
През 2022 г. на тази дата е намален срокът за карантина на коронавирус
29-годишният Васил Хаджийски от Пазарджик улови кръста в студените води на Марица, той е пробвал да направи това шест пъти преди тогавашния си успех. Повече от 20 души скочиха в реката, след като бе отслужен водосвет за здраве и благополучие на града и неговите жители. Денят започна с литургия в храма „Успение Богородично“ и по традиция след това с литийно шествие свещениците стигнаха до брега на Марица.
Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника – „Празник на светлината“ /на славянски „Просвещение“/. То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието „Богоявление“.
През следващата 2023 година
16-годишният тогава Трендафил Куманов улови кръста в Марица, това се случи след като архирейският наместник отец Боян Кочев от храма „Успение Богородично“ отслужи тържествен водосвет. Над петдесет бяха желаещиите да скочат във водите на реката. Момчето бе ученик в Професионалната гимназия по механотехника и скача в ледените води на реката за трета поредна година. Желанието му е хората от целия град да бъдат здрави ето и останалите подробности, вижте ги във видеото – ТУК
През 2024 г. щастието да извади кръста от реката се падна на 16- годишният Кристиян Пашов, ученик от гимназията по Механотехника в Пазарджик.
Температурите в деня на Богоявлене тогава бяха по-скоро пролетни, а от лютата зима нямаше и помен. Въпреки това се изискваше доста смелост да се намокриш до кости, но статистиката сочи, че нито един от смелчаците скочили в реката за кръста не се е разболявал в резултат на това.
Кой ще е късметлията утре?
[…] Ловци на разпятия: Ето имената на смелчаците, които пре… […]