Литийно шествие предшествано от хоругвите на храмовете поведе миряни и духовници по бул. „България“, за да достигнат до левия бряг, под най-стария градски мост, където бе извършен и водосветът.
След него архирейският наместник Боян Кочев хвърли кръста в реката. Традицията изисква във водата да скочат нечетен брой момчета и мъже.
Много хора не осъзнават, че водосветът е тайнство, чрез което се извършва освещаването на водите на реката, като по този начин се измолват от Бог няколко неща – плодородие, чисти помисли по пътя на водата, както и благодат и плодородие по течението ѝ. Съприкосновението на кръста с водата е финалният щрих на водосвета. Кръстът осветява водата.
Попът хвърля кръста в реката на Йордановден (Богоявление) като част от древен християнски ритуал, символизиращ осветяването и пречистването на водата, а в народната традиция – изпитание за здраве, сила и плодородие; младежите се надпреварват да го извадят, което носи здраве и късмет, а вярването е, че ако кръстът замръзне, годината ще е добра.
Светото кръщение е едно от седемте тайнства на вярата, при което човек се очиства от греховете. Смята се, че дори новородените носят бремето на първородния Адамов грях и затова колкото по-рано се кръсти детето, толкова по-добре.
Кръщението може да стане по всяко време на деня и през годината, както и във всеки избран храм. Кръщаваният се отказва от Сатаната, обещава да вярва в Христа и да му служи и прочита Символ на вярата.
После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти в нея с думите: „Кръщава се Божият раб… (произнася се името на кръщавания) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго духа, амин.“ Това е най-важният момент от кръщението.
Върху новокръстения слиза Светият дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дават бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа.
