Ваня СТЕФАНОВА, главен експерт „Образование и култура“
Живееш в нас, борецо горд!
Пред твоя прах заветен и свещен,
пред твоя чист живот кристален,
покланяме се доземи…
Старият Васильовден за Брацигово винаги е празник или поне така е от 181 години насам. На този ден в обикновеното мразовито утро на януари 1845-a вик и стон процепват тишината на Велчевата къща в края на тогавашното селище.
Викът е на новороденото момченце, първороден син на Найден Велчев, а стонът е на майката Екатерина, стон от родилна болка и смътно предугаждане, че чедото й се ражда със звезда на челото. Днес ние, потомците, всяка година прекланяме глави на 14 януари, вярвайки, че там горе, сред звездите, Петлешков знае колко много го тачим.
Преди 181 години в Брацигово се роди един непокорен дух, който близо два века вълнува сърцата и умовете ни със своята възвишена любов и изгаряща омраза, сила и дързост, родолюбие и безрезервна отдаденост на каузата на свободна България. Васил Ангелов Петлешков има своето неотменимо място в българската историческата памет. Неговото дело и слово са вградени в сърцевината не само на мемориалния парк „Априлци“, но и в духовността на нашето съвремие.
Той вярваше пламенно, че свободата се изгражда в душите, не по площади и трибуни, и показа на дело, че за свободата на майка България е оправдана всяка саможертва. Младият спицерин горещо вярваше, че „има само едно бъдеще за България – бъдеще светло, защото редом с другите славяни ще има що да каже в света, що да внесе в човещината.“
Васил Петлешков превърна в трибуна величавия си подвиг и човешката си саможертва и ги остави като завет на поколения българи, за които съдбата на България определя и осмисля делата им. Колцина биха поставили в основата на житейското си кредо днес изумителната възвишена цел „Сам съм! Други няма! Аз водих, аз заповядах – други не търсете.“?
Много герои е родил нашият народ, но един от най-самобитните сред тях е Васил Петлешков, превърнал прекрасната си личност в непробиваема сплав от неподправено родолюбие и възвишен стремеж към общочовешките идеали.
Времето е скъперник и отбелязва с печата на безсмъртието само истински прекрасните подвизи на онези, които успеят да положат в пантеона на Отечеството чудото на възвишения си и самоотвержен живот. Васил Петлешков е онзи жертвен огън в националната ни историческа памет, от който вовеки ще искрят завети към поколенията с блестящото послание: „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на отечеството.“
Венци и цветя в знак на признателност бяха поднесени от: Кмета на община Брацигово; Председателя на Общински съвет Брацигово Начално училище „Васил Петлешков“ Народно читалище „Васил Петлешков – 1874“ Културно-просветно дружество „Васил Петлешков“ – град Пловдив Градски исторически музей Средно училище „Народни будители“ КСУДС – Брацигово и признателни граждани.
