Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, широко известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка. Известна е с това, че е ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
Райна Футекова е родена в Панагюрище на 18 януари (6 януари стар стил) 1856 г. в семейството на свещеника Георги Футеков (1830 – 1876). Майка ѝ е Нона Налбантска (1835 – 1923). Семейството има 6 деца: Райна, Атанас, Мария, Васил, Пена и Захари.
По-късно Райна Футекова става известна с името Райна Княгиня след завръщането си от Русия,[2] изглежда като препратка към известната по това време пиеса на Добри Войников „Райна Княгиня“.
В ученическите си години Райна Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като будна и интелигентна девойка изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка – като бъдещите учителки в града.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Историята на Райна е отразена и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.
След намесата на европейски дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България. Написва своята „Автобиография“, излязла първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български език, като това е първата книга върху Априлското въстание. Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет в Москва възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Паметник на Райна Княгиня в Панагюрище
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Райна и съпругът ѝ Васил Дипчеви имат 5 синове, 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той умира скоро вследствие от политическо преследване и побой в Черната джамия. Работи предимно в кварталите Орландовци и Малашевци. Поддържа тесни връзки с Венета Ботева, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и децата тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, а името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара София.
За нея Райна Костенцева пише: „Необикновен човек беше Райна Попгеоргиева. Винаги усмихната, винаги готова да помогне и утеши. Скромна, състрадателна, човеколюбива. Измина повече от половин век от смъртта ѝ, но аз не мога да я забравя и да я прежаля (…) И като човек, и като акушерка тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една от нейните родилки не заболя от съществуващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка. Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що-годе просветен българин“.
Загубила представа за реалността, умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 г.
